Определение № 1283 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 772/2014 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 488/02.10.2013 на Плевенския окръжен съд по гр.д. № 739/2013, с което е потвърдено решение № 465/14.03.2013 на Плевенския районен съд по гр.д. № 4778/2012, с което са уважени до размера на 1.794,02 лева предявените искове за обезщетение за извънреден труд със законни лихви. Недоволен от решението е касаторът ГД „И на н.”, представляван от юрк. Г. Г., като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос п ри работа на смени (дежурства) включват ли се в работното време нормативно определените почивки (хранене), който се разрешава противоречиво от съдилищата. Ответникът по жалбата В. Д. М. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000,00 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че времето, през което надзирателите на са на постова служба, но са на разположение и не могат да напускат територията на поделението представлява част от работното време и следва да се отчита като такова. Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той е разрешен в съответствие с т. 1 ТР № 8/2013 ВКС, ОСГК, съгласно което п ри непрекъсваем производствен процес (смени, дежурства) нормативно определеното време за хранене (почивка) се включва в работното време, ако работникът или служителят е длъжен да присъства физически на място, определено от работодателя. Ответникът по касацията В. Д. М. не претендира разноски по делото. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение