Решение № 1303 от 05.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7158/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Електроразпределение Север АД, против решение № 13382 от 16.04.2025 г., постановено по адм. дело № 7734/2024 г. по описа Административен съд - София-град, с което е била отхвърлена жалбата на Електроразпределение Север АД против Решение № Ж -555 от 24.06.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и излага доводи, че решението е необосновано, постановено е в нарушение на приложимия материален закон и са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствeните правила – касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Прави искане Върховният административен съд да отмени обжалваното решение и да реши спора по същество като отмени оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна – Комисия за енергийно и водно регулиране, в писмено становище и в о.с.з., чрез юрисконсулт Ненков оспорва касационната жалба. В съдебно заседание процесуалният представител прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Риъл Продъкт ООД, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за допустимост на касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна в процеса, а по съществото на спора я намира за - неоснователна. Счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т.3 АПК за отмяна решението на първоинстанционния съд, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна, в срока визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, а разгледана по същество, я счита за неоснователна. За да обоснове този извод съдебният състав намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред първоинстанционния съд е започнало по жалба на Електроразпределение Север АД срещу решение № Ж -555 от 24.06.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката КЕВР е дала на Електроразпределение Север АД следните задължителни указания 1. В 15- дневен срок от получаване на решението да издаде и предостави на „РИЪЛ ПРОДЪКТ“ ЕООД Становище за присъединяване към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД на ОПЕЕ 30 kW, предвиден за изграждане в ПИ 75, с. Железарии, общ. Стражица, обл. Велико Търново, съгласно чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 26, ал. 5 от ЗЕВИ, съобразявайки се с мотивите на това решение; 2. В 7- дневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им. С оспореното пред настоящата инстанция решение е била отхвърлена жалбата на Електроразпределение Север АД против постановеното от КЕВР решение № Ж -555 от 24.06.2024г. За да постанови оспорения резултат съдът е приел за неоснователен довода на жалбоподателя, че при изчерпан преносен капацитет постановения отказ при извършеното проучване за присъединяване се явява единствения възможен изход от производството. При възприетата и безспорна между страните фактическа обстановка съдебният състав е счел, че направените от КЕВР изводи, се явяват правилни и обосновани с оглед вмененото на мрежовите оператори задължение да представят действително възможни и осъществими варианти за присъединяване на всяка електрическа централа към съответната електрическа мрежа. Приел е, че в конкретната хипотеза не се налице нормативноустановените предпоставки за отказ за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия. Посочил е, че такъв може да бъде постановен единствено ако установената като пречка за това причина е съпътствана от посочени мерки за преодоляването й и посочен срок за присъединяване на обекта съобразно плановете на оператора за развитие на мрежата. На следващо място оспореният отказ е бил преценен като немотивиран и недоказан, като е обосновано задължението на оператора надлежно да доказва с годни доказателствени средства отказа за продължаване на процедурата по присъединяване на обекта, като е мотивирал липсата на задължение в тежест на КЕВР и съдебния състав да извършва проучването, за което със закон е задължен съответния оператор. По изложените съображения решаващият съд е направил извод за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган и е отхвърлил жалбата против него. Настоящият касационен състав намира Решението на Административен съд София-град за валидно, допустимо и правилно. При правилно установена фактическа обстановка, по която липсва спор между страните, съдът е извел правилни и надлежнообосновани правни изводи за неоснователност на подадената жалба, които се споделят от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Правилно първоинстанционният съд е приел, че решение № Ж -555 от 24.06.2024г. на КЕВР е постановено от компетентен орган в рамките на очертаната му от ЗЕ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила, в съответствие с целта на закона и при правилно приложение на материалния закон. За страните в производството не е спорно, че присъединяването на обекти на производители на електроенергия от възобновяеми източници не е безусловно задължение на оператора на електроразпределителната мрежа. Необходимо е изпълнението на предвидените в закона изисквания, при наличието, на които може да се извърши това присъединяване. Съгласно чл.23 /отм., бр. 86 от 2023 г., в сила от 13.10.2023 г., действащ към момента на депозиране на процесното искане от заинтересованата страна Риъл Продъкт ООД/ от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/ лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да извършат разширение на съществуваща електрическа централа или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване в посочени от тях райони, одобрени по чл. 22, ал. 5 от ЗЕВИ /редакция към ДВ, бр. 17/2015 г. /. В чл. 23, ал. 2 /отм./от ЗЕВИ е посочено, че заявления по ал. 1 се подават след одобряване на електрическите мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване, до приключване на едногодишния период по чл. 22, ал. 5 от ЗЕВИ. От цитираните разпоредби става ясно, че в периода на действието на посочените разпоредби е бил предвиден и действал принципа на предварителното одобрение, който е изисквал като предпоставка за подаване на заявленията за присъединяване наличието на предварителноодобрени електрически мощности и предварителноодобрени от същия оператор райони. Тези изисквания през времето на действие на чл.23 ЗЕВИ са гарантирали предвидимост и за двете страни с оглед реализирането на общи за тях интереси, свързани с присъединяването на нови централи от възобновяеми източници и правилно функциониране на електроразпределителната система. В оспореното решение не се твърди и не са изложени доводи за това спорното заявление да попада извън споменатите предварителноодобрени електрически мощности и предварителноодобрени от същия оператор райони. В този случай, съгласно действалата нормативна уредба, при становище, с което заявлението е определено като допустимо, операторът на съответната електрическа мрежа е бил длъжен да извърши проучване и да извърши съгласуване за условията и начина за присъединяване. На основание чл.23, ал.6 (отм.) ЗЕВИ основание за отказ да издаде становище се явява единствено изчерпването на одобрените електрически мощности, но за целия съответен район, като в този случай операторът на електрическа мрежа връща подадените и неразгледаните заявления, което се смята за мотивиран отказ за присъединяване съгласно чл. 117, ал. 4 от Закона за енергетиката. По силата на чл. 26, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници, условията и начинът за присъединяване на обекти за производство от възобновяеми източници се извършват по реда на наредбата по чл. 116, ал. 7 от ЗЕ - Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (отм.). Самата действала към онзи момент Наредба урежда два вида процедури за присъединяване, обусловени от вида на обекта – дали става въпрос за електроцентрала за производство на електроенергия от възобновяеми източници или за всякакъв друг вид такава. За последните е предвидена процедурата по чл.53 и сл. от Наредбата. За обектите по ЗЕВИ е предвидена тази за присъединяване по чл.80 и сл. от същата Наредба. Според ал.1 на посочената норма лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на разпределителната мрежа за съответния район за инсталирана мощност до 5 МW и до оператора на преносната мрежа за инсталирана мощност над 5 МW заявления за присъединяване по образец на оператора в посочен от тях район и ниво на напрежение, одобрени по чл. 22, ал. 5 ЗЕВИ. Доколкото в конкретния случай става въпрос за електроцентрала с номинална мощност 30 кW, правилно заявлението е било депозирано пред електроразпределителното дружество. Основен момент в процедурата е редът и сроковете за реализирането й след издаване на становище за допустимост. Според разпоредбата на чл.80, ал.13, (предишна 12) от Наредбата (отм.), при издаване на становище, с което заявлението е определено като допустимо, операторът на съответната електрическа мрежа извършва проучване и издава становище за условията и начина на присъединяване в срок до 30 дни за оператора на разпределителната мрежа и 60 дни за оператора на преносната мрежа от датата на издаване на становището за допустимост. При извършването на проучването операторът на съответната електрическа мрежа прилага изискванията на методиката по чл. 8, ал. 1, т. 5 от същата Наредба. Както сочи правилно това и първоинстанционният съд конкретни доказателства за реда и средствата за провеждане на проучването не се представят от Електроразпределение Север АД, макар задължението за това да лежи върху него. В разпоредбата на чл.80, ал.16 от Наредбата (отм.), като единствена причина за отказ се разглежда хипотезата, според която заявената мощност е с по-голяма мощност от останалия капацитет за района, при съответното ниво на напрежение. В този случай, операторът предлага останалия капацитет на производителя, а той е длъжен да му отговори в 7-дневен срок, като при приемане на предложения му по-малък капацитет, се счита, че декларира своето желание за намаляване на заявената/инсталираната мощност на обекта. Причината за това е ясна и се дължи на предвидения и споменат по-горе механизъм за предварително одобрение на заявените мощности съгласно разпоредбата на чл.80, ал.5 –ал.10 от Наредбата, като според ал.11 на същата норма операторът на съответната електрическа мрежа не разглежда подадени заявления след изчерпване на одобрените електрически мощности за съответния район и ниво на напрежение. Неразгледаните заявления се връщат на заявителя, което се смята за мотивиран отказ за присъединяване. Т.е., при логическото тълкуване на цитираната норма става ясно, че задължението за присъединяване не е безусловно, но отказът се явява изключение, което следва да бъде надлежно обосновано. В тази връзка именно, правилно е коментирано задължението на мрежовия оператор да посочи не само причините за прекратяване на производството, но и необходимите мерки за тяхното отстраняване. Подобно съдържание в изпратеното до Риъл Продъкт ЕООД писмо не само липсва, но в същото се твърди да е достигнат, респ. запълнен наличния капацитет на електропровода, а не на района, за който заявлението е било прието като допустимо. Действително по-натам в мотивите на оспорения отказ Електроразпределение Север АД коментира запълване на капацитета в „района“, но систематическото и логическо тълкуване на изложените съображения водят съдебния състав до извод, че операторът визира района на посочения електропровод, който термин не съвпада с термина „район“ регламентиран в разпоредбата на чл.23 ЗЕВИ, поради което изложените аргументи за пълното изчерпване наличния капацитет на електропровода са ирелевантни за предмета на спора и не подкрепят тезата на касатора. Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция при наличните по административната преписка доказателства, събрани в хода на административното производство и допълнителните доказателствени средства използвани и приобщени от първоинстанционния съд, приема за правилни и обосновани изводите на Комисията за енергийно и водно регулиране, че от страна на Електроразпределение Север АД не са извършени всички действия, вменени на мрежовия оператор съобразно законовите изисквания при провеждане на производството по заявяване проучване за присъединяване, поради което жалбата на Електроразпределение Север АД срещу Решение № Ж-555 от 24.06.2024г. на Комисията се явява неоснователна и правилно е довела първоинстанционния съд до извод за отхвърлянето й. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и допуснати от съда нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е събрал релевантните за спора доказателства, изложил е подробни мотиви по всички спорни факти и е изяснил всички обстоятелства по делото. В конкретния случай, доколкото липсват изложени от страна на електроразпределителното дружество данни за запълване капацитета на целия район, а не на съответното съоръжение, назначаването на експертиза не е било необходимо. Това са обстоятелства, които трябва да бъдат изследвани от страна на оператора при повторното провеждане на производството и то към момента на депозиране на заявлението за присъединяване. Отделно от това, възраженията на касационния жалбоподател, доколкото са относими към спора, са били детайлно обсъдени и подложени на обстоен правен анализ. По делото не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Въз основа на така изложеното, обжалваното решение се явява правилно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, в полза на ответника следва да се присъдят сторените по делото пред касационната инстанция разноски, съставляващи претенция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Същите съобразно разпоредбата на чл.12 от Закона за Въвеждане на еврото в Република България, следва да бъдат превалутирани, като числовата стойност в левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест цифри с всичките пет знака след десетичната запетая, а закръгляването се извърши по реда на чл.13 от същия нормативен акт. В този случай равностойността на 200,00 лева в евро възлиза на 102,28 (сто и две евро) и 28 е.ц. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение