Определение № 6434 от 13.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5854/2025 г.

Образувано е по частна жалба на В. Б. М. от гр. София против разпореждане № 11686 / 04.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2254 / 2025 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба имплицитно се навеждат оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради противоречие с материалния закон и необоснованост – чл.209, т.3 АПК. Ответникът – директорът на „Дирекция социално подпомагане“ (ДСП) – Красно село не изразява становище по частните жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба на В. Б. М. за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. С разпореждане № 7665/ 06.03.2025 г., постановено по адм. дело № 2254 / 2025 г. по описа на Административен съд – София град е оставил без движение жалбата на В. Б. М. срещу заповед № ЗСПД/Д-С-КС/2583-О/23.10.2023г на Директора на ДСП Красно село,като е дал указание за отстраняване на нередовността по жалбата ,а именно представяне на доказателства за внесена държавна такса в размер на 10 лв по сметка на АССГ.Разпореждането е връчено на 22.03.2025г лично на оспорващата.С жалба с пощенско клеймо от 31.03.2025г М. е подала частна жалба против това разпореждане с мотива,че по дела с предмет ЗСП държавна такса не се дължи.С разпореждане № 11686 / 04.04.2025 г., постановено по адм. дело № 2254 / 2025 г. по описа на Административен съд – София град,предмет на касационното производство понастоящем,първоинстанционният съд е оставил без разглеждане частната жалба на М.,като е приел,че разпореждането, с което се дават указания за отстраняване на нередовности не подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл.229 от АПК. Определението е правилно. Съдът е оставил жалбата без движение, и е указал на касатора да депозират молба ,с която да отстрани нередовностите в подадената жалба вх.№ 4678/26.02.2025г,а именно да внесе държавна такса от десет лева за всеки от тях. Те не са били изпълнени. Вместо това е депозирана жалба от касатора с вх.№ 8244/03.04.2025г против посоченото разпореждане. С обжалваното разпореждане и на основание чл.213а, ал. 2 АПК, съдът е оставил без разглеждане жалбата на В. Б. М.. Приел е, че същите са насочени срещу съдебен акт,който не подлежи на касационен контрол. При тези данни изводът на решаващия състав за недопустимост на частната жалба е правилен. Като не е изпълнила в срок дадените указания за отстраняване на нередовност на жалбата, частните жалбоподатели е сезирала съда с частна жалба срещу разпореждане по чл.158 ал.1 от АПК, по която съдът не дължи произнасяне. На основание чл.213а, ал.2 АПК вр. Чл.215 т.4 АПК съдът правилно е оставил без разглеждане жалбата на В. Б. М. срещу разпореждане № 7665 от 06.03.2025г по същото дело.За пълнота на изложеното доколкото в настоящата частна жалба от страна на касатора М. е направено искане за освобождаване от държавна такса/ по което съдът дължи първо произнасяне преди да прекрати производството по делото/,а и отделно от това съдът винаги може на основание чл.253 ГПК вр. чл.144 от АПК да отмени сам разпореждането си за обездвижване на жалбата,би следвало да прецени дали производството по което се претендира заплащане на държавна такса не попада в обхвата на § 1 т.7 ДР на АПК,доколкото макар и да липсват доказателства в тази насока,служебно известен факт от многобройни други производства с този касатор е,че спрямо нея е приложим ЗХУ. С оглед изложеното определението като правилно следва да бъде оставено в сила.