Определение № 4492 от 09.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1049/2024 г.

С молба вх. №11519/02.07.2024г., касаторката С. е поискала от съда да се произнесе по искането ѝ за назначаване на особен представител във връзка с прогресивното ѝ ослепяване. С разпореждане от 04.07.2024г. съдът е указал на молителката да уточни в коя молба е обективирала искане за предоставяне на правна помощ, да мотивира искането си с наличието на някое от обстоятелствата по чл. 22 от Закона за правната помощ /и предвид факта, че самата тя е адвокат/, както и да представи доказателства за установяване на данните по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ. В последствие, по молба на страната, с две последователни разпореждания, срокът за изпълнение на горните указания е продължаван. С последното разпореждане от 09.09.2024г. и на осн. чл. 63, ал. 2 ГПК, срокът е продължен с 30 дни, считано от 26.08.2024г. /когато е изтекъл предходно определеният срок/, т.е. същият, изчислен съобразно разпоредбата на чл. 60, ал.5 ГПК е изтекъл на 26.09.2024г. Доколкото и към настоящия момент дадените задължителни указания са останали неизпълнени, то съдът намира, че молбата за предоставяне на правна помощ следва да се остави без уважение, тъй като молителката не е обосновала искането си с наличието на някое от основанията по чл. 22 от Закона за правната помощ, нито е представила доказателства за установяване на обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение