Определение № 322 от 06.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 751/2022 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на длъжника „Спарки“АД срещу решение № 283 от 21.12.2021г. по в.т.д./н/ № 290/2021г. на Апелативен съд Велико Търново, с което след отмяна на решението по т.д./н/ № 69/2021г. на Русенския ОС в частта за началната дата на несъстоятелността/свръхзадължеността на „Спарки“АД, за начална дата е определена 31.12.2017г. Касаторът се позовава на основанията за неправилност по чл.281,т.3 ГПК иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което за начална дата да бъде определена приетата от първоинстанционния съд - 05.03.2021г. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите: 1/ „ За преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност“ и „Длъжен ли е въззивният съд да изложи свои мотиви към съдебното решение по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи“. Твърдението е, че апелативният съд не е изложил собствени мотиви относно приетото за установено при определяне на началната дата на неплатежоспособност.Въведена е допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1,предл.последно ГПК с позоваване на актове на ВКС почл.290 ГПК. 2/ „Следва ли началната дата на неплатежоспособността да се определя чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани доказателства“. „Какви са критериите, по които се определя началната дата на неплатежоспособност и конкретно преценката за цялостното икономическо състояние на предприятието-длъжник посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова автономност и задлъжнялост. Касаторът се позовава на същата допълнителна предпоставка, чието приложно поле обосновава с позоваване на решенията по т.д.: 915/09г. на 2т.о., № 169/10г. на 2т.о.,1152/11г. на 1 т.о., 983/11г. на 1 т.о., 3035/13г. на 2 т.о., 2572/15г. на 1 т.о. и 1565/14г. на 1 т.о. В писмен отговор кредиторът, по чиято молба е образувано производството по чл.625 ГПК „Балкан Стийл Инженеринг“ООД оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: По отношение на началната дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост на длъжника, първоинстанционният съд е изложил единствения мотив, че съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, към 05.03.2021г. дружеството не е в състояние да обслужва краткосрочните си задължения, свързани с търговската му дейност и частните държавни вземания и към тази дата е налице състояние на неплатежоспособност, дефинирано в чл.608 ТЗ. Посочил е, че е налице и презумпцията на неплатежоспособност, тъй като длъжникът е спрял плащанията и началната дата на това състояние е 05.03.2021г. Правилността на този извод е оспорен с въззивната жалба на кредитора „Балкан Стийл Инженеринг“ ООД, който е посочил, че на 10.03.2021г. длъжникът е подал молба за откриване на производството по несъстоятелност /производството по което е прекратено, тъй като молбата на кредитора по чл. 625 ТЗ е предявена първа по време/ и по тази причина към тази дата длъжникът е направил определени счетоводни отбелязвания /за операции, свързани с продажба на активи за погасяване на задължения по кредити/, които е следвало да се извършат по-рано във времето и които са заблудили първоинстанционният съд да определи дата 05.03.2021г. като начална дата на неплатежоспособност/свръхзадълженост на „Спарки“АД и този извод е направен в противоречие със заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Въззивникът е поддържал, че през целия изследван период - 31.12.2016г.-05.03.2021г., коефициентите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на ответника са значително под референтните стойности и се наблюдава трайна тенденция за намаляването им. Въззивната инстанция е подложила на обстоен анализ и преценка установените от счетоводната експертиза безспорни факти, че за изследвания период 2016г. - 2021г. за всяка една от годините, коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност са под единица; според коефициента за обща ликвидност е налице тенденция за намаляването му; според коефициента за незабавна ликвидност, дружеството не разполага с финансови средства, с които да покрие финансовите си задължения за целия изследван период; коефициентите за финансова автономност и задлъжнялост са под референтните, а към март 2021г. са с отрицателна стойност; в периода януари-март 2021г. са извършени продажби на активи на дружеството за погасяване на задълженията му по банкови кредити. Въззивната инстанция е обосновала, че началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост. Посочила е като релевантен най-ранния момент на спиране на плащанията поради обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички кредитори с изискуеми и ликвидни вземания като се има предвид и, че спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори като решаващи са липсата на дълготрайни активи. Обосновала е, че в настоящата хипотеза, съобразно показателите за ликвидност, автономност и задлъжнялост, още от 2016г. датира състоянието на невъзможност дружеството да покрива своите задължения, които през 2017г. придобиват траен характер, предвид тенденцията към влошаване на изброените показатели. Обсъдено е, че ако към 31.12.2016г. финансовият резултат е положителна величина, към 312.2017г. той е отрицателен - налице е финансова загуба от 149 000лв. и този негативен резултат се задълбочава устойчиво през следващите години. Обосновано е, че е видна трайната тенденция на невъзможност длъжникът да посрещне задълженията си за сметка на ликвидните си активи, които в началото на изследвания период - 2016г. са имали временен характер, но са станали необратими след 31.12.2017г., която дата следва да бъде определена за начална дата. Даден е отговор, че извършените впоследствие плащания не обосновават извод за определяне на по-късна начална дата, тъй като са в незначителен размер, а плащанията към банката са събрани по реда на принудителното изпълнение. Искането за допускане на обжалването не следва да бъде уважено. Първата група процесуални въпроси не са правни, а съставляват касационно оплакване за неправилност, което освен че е ирелевантно за допускане на касационното обжалване, не съответства на подробно изложените от въззивната инстанция правни аргументи. Поставените въпроси нямат правна характеристика, а са твърдение за допуснати процесуални нарушения - необсъждане на доказателства, възражения и доводи на страните, неизлагане на мотиви. Тези касационни доводи са извън преценката, дължима в производството по чл.288 ГПК, и са от значение само при допуснато касационно обжалване, което предпоставя формулирането на касатора на въпрос, отговарящ на характеристиката, очертана в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Несъгласието на касатора с подробно мотивираното становище на въззивната инстанция при преценката за началната дата на неплатежоспособност /свърхзадълженост на търговеца не може да послужи като обща предпоставка за осъществяване на факултативния касационен контрол, а касационната инстанция няма задължение и правомощие да извежда значимия за изхода на спора правен проблем от оплакванията на касатора и от собствената му преценка на фактите и тяхното значение за изхода на спора. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по втората група материално правни въпроси, свързани с определяне на началната дата на неплатежоспособността. Въззивната инстанция не е дала отрицателен отговор на въпроса дали началната дата на неплатежоспособността се определя чрез анализ на цялостното икономическо състояние на търговеца въз основа на всички събрани доказателства. Втората част на въпроса е теоретична, но и относно критериите, въз основа на които се определя началната дата на неплатежоспособност, даденото разрешение от състава на апелативния съд е в синхрон с трайната практика на ВКС, изразена и обобщена в решението по т. д. № 758/2017 г. на ВКС, I т. о., според която, началната дата на неплатежоспособност, разглеждана като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява изискуемите си и ликвидни парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ, с наличните си краткотрайни активи, се определя с оглед неговото цялостно икономическо състояние, изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите, като проявление, външен белег на неплатежоспособността. В настоящия случай въззивният съд не е определил начална дата, по-ранна от момента на приетото за установено по делото трайно и устойчиво спадане на показателите /ликвидност, автономност и задлъжнялост/ под референтните стойности, поради което неоснователно е твърдението за наличие на допълнителната предпоставка за допускане на касационното обжалване поради противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК. Въззивното решение е в синхрон и със същата практика, съгласно която, началната дата на неплатежоспособността следва да се определи с оглед на цялостното икономическо състояние на длъжника, а не само с оглед на последното плащане към конкретно определен кредитор, и че за определяне на началната дата не е нужно да се изследва икономическото състояние на длъжника към всяко едно от спиранията на плащанията, а трябва да се установи кое от тях е израз на трайното обективно състояние на невъзможност да погасява задълженията си. При този изход на производството, касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба - сумата 1 960лв.