Определение № 260 от 20.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2851/2018 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. С молба от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от председателя на управителния съвет Д. И. Д., е направено искане за спиране изпълнението на въззивното решение № 234 от 11 юли 2018 г., постановено по в.гр.д. № 284/2017 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която [фирма], е осъдено да заплати на И. Ю. Л., с адрес в [населено място], сумата от 29267,28 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на трудова злополука, станала на 19 февруари 2016 г., ведно със законната лихва от същата дата. От представените преписи на документи е видно, че срещу въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК (на 17 юли 2017 г.) от молителя е подадена касационна жалба, която се администрира от въззивния съд. Ведно с касационната жалба се представят и фотокопия на изложение на основанията за допускане на касационното обжалване и банково бордеро за внесена такса за производството по чл. 288 ГПК. Наличността на сумата за обезпечение по сметката на ВКС е потвърдена от счетоводството на ВКС със служебна бележка от 20.07.2018 г. Осъществени са посочените в чл. 282, ал. 2 ГПК предпоставки за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение в съответната му част. Ето защо и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС,