Определение № 1614 от 17.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 1252/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Молителят ЗАД „Армеец“ АД чрез юрисконсулт Б. Д., с представено по делото пълномощно излага съображения, че обжалва решение № 120 от 03.06.2024 г. по в.гр.д. 121/24 г. в частта, с която е осъден да заплати на всеки от ищците С. А. и М. Й. обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищците от настъпилата смърт на К. К., син на ищцата и биологичен баща и отглеждащ го от ищеца, в ПТП на 23.06.2021 г, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Молителят твърди, че представя доказателства за внесена гаранция, равна на присъдената сума по сметка на ВКС в размер на 300 000 лв, общият размер на присъдените на ищците обезщетения. Моли да се спре изпълнението на осъдителното въззивно съдебно решение, на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК. Прилага доказателства за внасяне на сумата, касационна жалба, изложение на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, платежно нареждане за превод на дължимата държавна такса по сметка на ВКС за касационната жалба и платежно нареждане за превод по сметка на ВКС на сумата от 300 000 лв. Прилага заверени преписи от решението на АС – В. Търново и решението на първоинстанционния съд № 704 от 29.12.2023 г. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Видно от решение № 120 от 03.06.2024 г. по т.д. 121/24 г., АС – В. Търново, е потвърдено решение № 704 от 29.12.2023 г. за присъждане на сумата от по 150 000 лв на всеки от ищците, представляваща обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на сина им в пътно-транспортно произшествие на 10.05.20021 г., които са причинени в резултат на деликт от водач, чиято отговорност е застрахована по риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“. Видно от мотивите на въззивното решение, първоинстанционното решение е било обжалвана в частта срещу присъдените на ищците обезщетения за неимуществени вреди и в частта, с която са отхвърлени претенциите на ищците до напълно предявените размери от 200 000 лв. С решението си въззивният съд е потвърдил осъдителното решение на първоинстанционния съд за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на о 150 000 лв за всеки от ищците, както и отменил частично решението и е присъдил на ищците законна лихва от 23.6.20021 г. Решението на въззивния съд, постановено на 03.06.2024 г. е обжалвано с касационна жалба от 13.06.2024 г. Следователно е подадена в предвидения в чл. 283 от ГПК срок. Същата е редовна като към нея са приложени изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК и пълномощно. Държавна такса е внесена. Видно от преводно нареждане, по сметка на ВКС е внесена сумата от 300 000 лв, сума като обезпечение за спиране изпълнението на в.т.д. 121/24 г, АС- В.Търново. От счетоводството на ВКС е удостоверено, че сумата от 300 000 лв е внесена и се намира и към 17.06.2024 г., по сметка на ВКС. Налице са предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки – невлязло в сила осъдително въззивно решение, подлежащо на предварително принудително изпълнение, на основание чл. 404, т.1, пр. 2 от ГПК, което е надлежно обжалвано с редовна касационна жалба, в срок, от легитимирана да обжалва решението страна, в посочената обжалвана част. Налице е и предвидената предпоставка, представено надлежно обезпечение в размер на присъдената сума, обезпечаваща изпълнението на задължението за заплащане на присъдените главници на всеки от ищците. Следва да се спре изпълнението на въззивното решение в частта за присъдената сума на главницата от общо 300 000 лв, за всеки от ищците по 150 000 лв. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България