Определение от 04.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10096/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез пълномощника му юрк. Арнаудова, против решение № 12913/25.07.2024 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. д. № 3029/2023 г. С обжалваното съдебно решение, по жалбата на “ПРО ЛОГ БГ“ АД, е прогласен за нищожен ревизионен акт (РА) № Р-22221022000284-091-001/14.10.2022 г., издаден от В. Х. Р. в качеството и на орган, възложил ревизията и Ж. С. Д., ръководител на ревизионния екип, и двамата служители в ТД на НАП – Бургас, потвърден с Решение № 19/05.01.2023 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд, че РА е нищожен поради липса на компетентност. Касационният жалбоподател твърди, че ревизионното производство не е възложено по реда на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК. Излага доводи, че чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК поставя условие органът, който ще възлага ревизия да бъде определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, но не и определеният орган по приходите да бъде административно подчинен на този териториален директор. Намира, че относно териториалната компетентност на органите по приходите, които ще възлагат ревизия и съответно тези, които ще я извършват, определящ е чл. 8 от ДОПК, а разпоредбата на чл. 12, ал. 6 от ДОПК дава правно основание за дерогация на това териториално ограничение по преценка на изпълнителния директор или от оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Твърди се, че е налице надлежно учредена компетентност и не е необходима обосновка във връзка с чл. 10, ал. 9 от Закона за НАП (ЗНАП). Предлага се тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 1, чл. 8 и чл. 12, ал. 6, във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ДОПК, както и на разпоредбата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, въз основа на което се прави заключение, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал същите. Иска се отмяна на оспореното съдебното решение и произнасяне с решение по същество на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по чл. 161, ал. 1 от ДОПК. С определение, четено в закрито съдебно заседание на 16.10.2024 г., производството по адм.д. № 10096/2024 г. по описа на Върховния административен съд е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и чл. 292 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК до постановяване на решение по тълкувателно дело № 2/2024 г. на Върховния административен съд. На 26.06.2025 г. е постановено тълкувателно решение № 3 по тълкувателно дело № 2/2024 г. на Върховния административен съд, поради което е налице основанието на чл. 230, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за служебно възобновяване на производството по делото. С оглед изложеното и на основание чл. 230, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК Върховният административен съд, Първо отделение,