Определение № 4193 от 24.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2237/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 вр. чл.248, ал.3 ГПК. Образувано е по частни жалби и на двете страни по в.гр.д. № 336/2023 г. на Великотърновския апелативен съд срещу определение № 175/22.03.2024 г. по делото, постановено на основание чл.248 ГПК. Адв. Д. и адв. Б., особени представители на С. С. Д., обжалват определението в частта, с която е изменено определение № 676/04.12.2023 г. по делото, като е намалено като прекомерно възнаграждението им по чл.47, ал.6 ГПК от 3 925 лева на 2 000 лева. Частният жалбоподател КОНПИ обжалва определението в частта, с която е оставено без уважение искането му за изменение на определение № 676/04.12.2023 г. по делото в частта, с която е осъден да заплати по сметка на ВТАС възнаграждение по чл.47, ал.6 ГПК за особените представители на ответника С. Д. в размер на 2 000 лева, както и в частта, в която е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт (по сметка на ВТАС) сумата от 6 319 лева, представляваща държавна такса по въззивната жалба. Страните взаимно оспорват частните си жалби. Частните жалби са процесуално допустими: подадени са от легитимирани страни в предвидения в закона срок срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване с частна жалба и са редовни. Настоящият съдебен състав установи следното: Обжалваното определение е постановено по въззивно гражданско дело, образувано по въззивна жалба на КОНПИ срещу частта от първоинстанционното решение, с което е отхвърлен иск на КОНПИ с правно основание чл.153 ЗПОКОНПИ и с което КОНПИ е осъдена да заплати държавна такса за отхвърлената част от иска. По искане на адв. Д. и адв. Б., особени представители на С. С. Д., с определение от 29.09.2023 г. въззивният съд им е определил възнаграждение за въззивното производство в размер на 3 925 лева. КОНПИ е поискал отмяна на определението от 29.09.2023 г., с което е определено възнаграждение на особените представители на С. С. Д. адв. Д. и адв. Б.. С молба от 13.11.2023 г. КОНПИ е оттеглил въззивната жалба в частта срещу отхвърлената част от иска (не я е оттеглил в частта, срещу определението, с което е осъден да заплати държавна такса). С определение от 14.11.2023 г. въззивният съд е прекратил производството по делото изцяло – срещу отхвърлената част от иска поради оттеглянето на въззивната жалба и в частта за осъждането на КОНПИ да заплати държавна такса, която е приел, че представлява искане по чл.248 ГПК, което е изпратил на първоинстанционния съд за произнасяне. Със същото определение съдът е оставил без уважение и искането на КОНПИ за отмяна по реда на чл.253 ГПК на определението от 29.09.2023 г., с което е определено възнаграждение на особените представители на С. С. Д. адв. Д. и адв. Б. и е задължил КОНПИ да внесе сумата по сметка на ВАТС в едноседмичен срок. С определение от 4.12.2023 г. въззивният съд е осъдил КОНПИ за сумата 3 925 лева – възнаграждение по чл.47, ал.6 ГПК на особените представители на С. С. Д. адв. Д. и адв. Б. и е осъдил КОНПИ да заплати по сметка на ВТАС 6 319 лева държавна такса по въззивната жалба. По молби на КОНПИ с основание чл.248 ГПК въззивният съд е постановил на 22.03.2024 г. обжалваното определение, с което е намалил възнаграждението на особените представители на 2 000 лева и е оставил без уважение искането на КОНПИ за отмяна на определението, с което е осъдил КОНПИ да заплати държавна такса за въззивното производство. В мотивите си въззивният съд е приел, че при наличието на изрична разпоредба – на чл.157, ал.2 ЗОНПИ при отхвърляне на иска КОНПИ дължи държавна такса, в този смисъл е и практиката на ВКС (определения по ч.гр.д. № 636/2024, III г.о., по ч.гр.д. № 228/2024, III г.о. и по ч.гр.д. № 3107/2020 г. на IV г.о.). Въззивният съд е определил първоначално възнаграждението на двамата особени представители в размер на 1 /2 от определеното от първата съдебна инстанция възнаграждение, което пък е определено в съответствие с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 /2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Но е приел, че следва да съобрази решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, според което не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1 /2004 г., а следва да извърши конкретна преценка на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от особения представител действия. Въззивният съд е съобразил, че производството във въззивната инстанция е прекратено поради оттегляне на отхвърлената част от иска, поради което е приел, че по същество производството във въззивната инстанция не е проведено, съобразил е, че особените представители са подали отговор на въззивната жалба, че с въззивната жалба и с отговора не са направени доказателствени искания и особените представители са се явили в съдебното заседание, в което производството по делото е прекратено, поради което е приел, че възнаграждението им следва да бъде намалено до 2 000 лева. По основателността на частната жалба на особените представители адв. Д. и адв. Б.: Настоящият съдебен състав намира за неоснователен довода на особените представители, че обжалваното определение, с което е изменено определение от 4.12.2023 г., като е намалено присъденото на особените представители възнаграждение, е недопустимо, поради това, че измененото определение не подлежи на обжалване (този довод е повторен в частната жалба). Следва да се отбележи, че с обжалваното определение въззивният съд е изменил свое определение по разноските по делото, поради което не е извършвал съдебен контрол. Това определение не е неоттегляемо по смисъла на чл.253 ГПК (с него не се слага край на делото). Приетото от въззивния съд не противоречи на установената практика на ВКС, отразена в определение № 240 от 29.11.2016 г. по ч.гр.д. № 4328/2016 г., на ВКС, II г.о., с което е прието, че в съответствие с дадените по т.6 на ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС разяснения, съдът може да изменя в по-късен етап от делото определеното от него на основание чл.47, ал.6 ГПК възнаграждение на особен представител. Както беше посочено, в случая това е извършено след като съдът е съобразил, че първоначално е определил възнаграждението с оглед на извършеното в първоинстанционното производство, но след това въззивно производство по същество не е проведено, а процесуалните действия на особените представители се изчерпват с подаването на отговор на въззивната жалба и с явяване в съдебното заседание, в което производството по делото е прекратено. Неоснователен е и доводът, че молбата на КОНПИ не е подадена в установения в разпоредбата на чл.248 ГПК едномесечен срок. Тя е подадена на 22.12.2023 г. и е с вх. № 6872 от същата дата (л.87 и сл. по делото) – преди да изтече 1 месец от определението от 4.12.2023 г., с което въззивният съд е осъдил КОНПИ за сумата 3 925 лева – възнаграждение по чл.47, ал.6 ГПК на особените представители. Видно от посоченото за мотивите на въззивния съд, неоснователен е и доводът, че съдът не е съобразил правилно посоченото от него решение по дело С-438/22 на СЕС, според което съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/2004 г.. Съдът е извършил преценка на фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от особените представители действия по делото – подаване на отговор на въззивната жалба и явяване в съдебното заседание, в което производството по нея е прекратено поради оттеглянето и. Към това следва да се добави и че осъществената защита е извършена след постановяването на ТР № 4 /06.04.2023 г. по тълк.д. № 4 /2021 г. на ОСГК на ВКС, с което е предопределен изходът от спора. По основателността на частната жалба на КОНПИ: Доводът, че КОНПИ не дължи държавна такса и разноски, когато искът е отхвърлен или производството по делото е прекратено, е неоснователен. С разпоредбата на чл.157, ал.2 от Закон за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗОНПИ, в сила от 2018 г.) е предвидено, че с решението си съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Разпоредбата на чл.157, ал.2 ЗОНПИ съгласно §5, ал.2 от ПЗР на ЗОНПИ се отнася и до неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, които се довършват по реда на този закон. По приложението на разпоредбата на чл.157, ал.2 ЗОНПИ има установена практика на ВКС, на която въззивният съд се е позовал. Съгласно приетото в определение № 13/12.01.2021 г. по ч.гр.д. № 3107/2020 г. на IV г.о. на ВКС, една от разликите между ЗОПДИППД (отм.) и следващите два закона – ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ (с изменено заглавие ЗОНПИ) е в това, че първият закон не предвижда хипотеза, в която Комисията дължи държавна такса по предявения иск по чл.28 от отменения ЗОПДИППД, а по иска по чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.), както и по иска по чл.153 ЗПКОНПИ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението в зависимост от изхода на делото (чл. 75, ал. 3, вр. чл. 78, ал. 2 от отменения ЗОПДНПИ и чл. 154, ал. 3, вр. чл. 157, ал. 2 ЗКОНПИ). Същото е прието и в определение № 2366/3.08.2023 г. по гр.д. № 4777/2022 г. на III г.о. на ВКС; определение № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV ГО на ВКС; определение № 2833 от 04.10.2023 г., по ч.гр.д. № 3948/2023 г. на III г.о. на ВКС и определение № 653 от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 228/2024 г. на III ГО на ВКС. В настоящия случай производството по в.гр.д. № 336/2023 г. на Великотърновския апелативен съд е прекратено поради оттегляне на въззивната жалба на КОНПИ, подадена срещу решение № 125/18.04.2023 г. по гр.д. № 710/2021 г. на Русенския окръжен съд, с която са отхвърлени предявените от Комисията срещу С. Д. и С. К. искове. Следователно намира приложение разпоредбата на чл.157, ал.2 ЗОНПИ, действаща към датата на предявяване на иска, и правилно въззивният съд е оставил без уважение молбата на КОНПИ за изменение на определението, с което е осъдил Комисията да заплати дължимата държавна такса за второинстанционното производство. Поради изложеното дотук и поради изложеното по частната жалба на адв. Д. и адв. Б. е неоснователен и доводът на КОНПИ, че въззивният съд незаконосъобразно е присъдил на адв. Д. и на адв. Б. разноски на основание чл.47, ал.6 ГПК в размер на 2 000 лева. Поради изложеното частните жалби са неоснователни, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Страните не претендират разноски, а и с оглед изхода от това производство – неоснователност и на двете частни жалби, страните нямат право на разноски. При служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че производството по делото е образувано без частният жалбоподател КОНПИ да е заплатил дължимата държавна такса в размер на 15 лева, каквато с оглед изложеното по-горе дължи и която с оглед изхода от това производство следва да понесе, поради което следва да бъде осъден да я заплати. Воден от изложеното съдът