Определение № 5845 от 29.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5056/2026 г.

Образувано е по частна жалба на "Антоан - 09" ООД, с ЕИК 200674086, със седалище и адрес на управление в с. Съдиево, община Нова Загора, ул. "Христо Ботев" № 38, чрез процесуален представител - адв. С. Цеков от Софийска адвокатска колегия (САК), срещу Определение № 642/06.04.2026 г., постановено по адм. дело № 151/2026 г. по описа на Административен съд (АС) - Сливен, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството и е прекратено производството по делото. В частната жалба се поддържа оплакване за неправилност на атакуваното определение и се иска отмяната му. Жалбоподателят мотивира теза за спазване на преклузивния срок при упражняване правото на оспорване, обоснована с твърдение, че съобщението за постановения акт е получено на 16.01.2026 г. Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Програма "Развитие на регионите" 2021 - 2027 г. е депозирал писмено възражение по частната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, счита частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С атакуваното определение е оставена без разглеждане жалбата на "Антоан - 09" ЕООД против Акт на Управляващия орган (УО) на Процедура за подбор на проектни предложения № BG16FFPR003-4.004 "Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход" по Приоритет 4 "Справедлив преход" на Програма "Развитие на регионите" 2021 - 2027 г. (ПРР) към Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), с който е одобрено класиране на проектно предложение с № BG16FFPR003-4.004-2027, подадено от "АНТОАН – 09" ЕООД. За да постанови този правен резултат, съдът е приел жалбата за просрочена. Формулирал е заключение, че на 22.12.2025 г. на интернет страницата на ПРР 2021 - 2027 е публикувана информация за приключване на оценката на проектни предложения по процедура BG16FFPR003-4.004 "Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход" по Приоритет 4 "Справедлив преход" на Програма "Развитие на регионите" 2021 - 2027 г. С комуникация в ИСУН № BG16FFPR003-4.004-0501-R002 от 22.12.2025 г. УО на ПРР е изпратил съобщение до бенефициера с приложен списък с резервните проектни предложения по региони, подредени по реда на тяхното класиране, които успешно са преминали оценяването, но за които не достига финансиране. Последното се потвърждава от приложените към административната преписка извадка от ИСУН 2020 от 22.12.2025 г. с дата на отваряне 23.12.2025 г. (л. 118 и л. 119). Срокът за обжалване, съгласно нормата на чл. 149, ал. 1 АПК е 14-дневен срок от съобщаването на акта. В случая, т.к. в съобщението за издаване на обжалвания акт не е указано пред кой орган и в какъв срок, срокът за обжалване по този дял се удължава на два месеца, съгласно чл. 140, ал. 1 АПК. Решаващият съд се е посочил, че обжалваният акт със съобщение за издаването му е изпратен в ИСУН на 22.12.2025 г. Видно от извадка от ИСУН 2020 от 22.12.2025 г., оспореният акт е изтеглен от жалбоподателя на 23.12.2025 г. Съгласно предписанието на чл. 22, ал. 3 ЗУСЕФСУ, същият се счита за връчен на жалбоподателя на 22.12.2025 г. и от деня, следващ тази дата е започнал да тече двумесечният срок за оспорването му по чл. 140, ал. 1 АПК, приложим съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Следователно двумесечният срок за обжалване е изтекъл на 23.02.2026 г. – понеделник (работен ден). Жалбата от "Антоан - 09" ЕООД, е подадена на 16.03.2026 г. с вх. № 99-00-6-945 чрез Системата за сигурно и електронно връчване (ССЕВ) в МРРБ, видно от извадка от деловодна система "Акстър" на МРРБ и следователно е подадена след изтичане на предвидения в разпоредбата на чл. 140, ал. 1 АПК двумесечен срок. В този смисъл решаващият съд е стигнал до извода, че преклузивният срок по АПК е започнал да тече на 22.12.2025 г. и е изтекъл на 23.02.2026 г., а доколкото оспорването е инициирано чрез ССЕВ на 16.03.2026 г., то същото е упражнено след настъпилата преклузия, поради което и на основание чл. 159, т. 5 АПК, е оставил жалбата без разглеждане като подадена след законоустановения срок. Определението е правилно. Спорният въпрос е концентриран около момента на съобщаване на решението на УО на жалбоподателя. Противопоставените от страните тези и крайния извод на съда за недопустимост на жалбата предопределят изследване на извършените в електронна среда съдопроизводствени действия по изпращане и връчване на съобщението, съдържащо препис от оспорения акт. По аргумент от чл. 1, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, редът за предоставяне на финансова подкрепа чрез безвъзмездна финансова помощ се определя от този закон. Приложената в случая процедура чрез подбор на проектни предложения е една от разписаните в чл. 25, ал. 1 ЗУСЕФСУ разновидности на производствата по предоставяне на БФП. В чл. 26, ал. 1 с.з. е посочено, че ръководителят на управляващия орган на програмата, съответно на водещата програма, утвърждава за всяка процедура насоки и/или друг документ, определящи условията за кандидатстване и условията за изпълнение на одобрените проекти. Документите трябва да са съобразени и с изискванията на чл. 59, ал. 2 от закона. Същите очертават приложимата нормативна рамка на съответната процедура и са задължителни в своята цялост. В настоящия случай правилата, които следва да се спазват в хода на процедурата, са установени в приетите от РУО на ПРР 2021 - 2027 със Заповед № РД-02-14-163/28.01.2025 г. документи, сред които: Насоки за кандидатстване, включващи Условия за кандидатстване и Условия за изпълнение по процедура BG16FFPR003-4.004 "Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход", ведно с приложенията към тях и Обява за откриване на процедура на подбор на проекти BG16FFPR003-4.004."Диверсификация и адаптиране на малки и средни предприятия към икономическия преход". Посочените документи са публикувани на интернет страницата на ПРР, в ИСУН и в Единния информационен портал за структурните фондове в България, поради което са станали известни на кандидатите, по отношение на който факт не съществува спор между страните. В т. 21 от Условията за кандидатстване РУО съвсем ясно е посочил, че осъществяването на кореспонденцията следва да бъде чрез ИСУН. Регламентирано, че подаването на проектното предложение се извършва изцяло по електронен път чрез попълване на уеб базиран формуляр за кандидатстване и подаване на формуляра и придружителните документи чрез ИСУН. В т. 22 Условията "Списък с документи, които се подават на етап кандидатстване", в четиринадесет подточки са изброени различни документи, като в забележка "ВАЖНО" е отразено, че техническият процес на прикачването на всички документи в ИСУН се извършва от профила, от който се подава проектното предложение". Също така, в т. 23 Условията е предвидено, че допълнителни въпроси във връзка с Насоките за кандидатстване се задават само в ИСУН. Съгласно чл. 22, ал. 3 ЗУСЕФСУ, когато производствата пред управляващите органи по този закон се провеждат посредством ИСУН, съобщаването на индивидуалните административни актове, издадени в тези производства, се извършва чрез съобщение в ИСУН до съответния кандидат или бенефициент, като към съобщението е прикачен съответния акт или в него се препраща към публикувания в ИСУН акт. Актът се счита за връчен с изпращането на съобщението в ИСУН. С Наредбата за определяне на условията, реда и механизма за функциониране на Информационната система за управление и наблюдение на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ИСУН) и за провеждане на производства пред управляващите органи посредством ИСУН , приета на основание чл. 22, ал. 2 и чл. 23 ЗУСЕФСУ с ПМС № 243/20.09.2016 г., се регламентират условията и реда за извършване посредством ИСУН на действия в производствата пред управляващия орган (Сравн: чл. 1, т. 3 Наредбата). Съгласно чл. 13, ал. 1 Наредбата, електронен документ и/или електронно изявление се счита за получено от съответния управляващ орган/междинно звено, кандидат или бенефициент с изпращането му в ИСУН, а според ал. 5 на нормативния текст, съгласието на кандидатите/бенефициентите за приемане на електронни изявления и за приложимия ред за съобщаване по ал. 3 и 4 се приема за дадено с подаването на формуляра за кандидатстване посредством ИСУН. Идентифицирането съгласно текста на чл. 10 се извършва чрез потребителско име и парола, т.е. налице е отделна система за комуникация, която прави безпредметно изпращането на съобщения чрез електронна поща и даването на информация в тази насока. Чл. 13 Наредбата е идентичен с чл. 10, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1011/2014 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на образците за предоставяне на определена информация на Комисията и подробни правила за обмен на информация между бенефициерите и управляващите органи, сертифициращите органи, одитните органи и междинните звена, който предвижда, че електронен документ и/или електронно изявление се счита за получено от бенефициера с изпращането му в ИСУН. След като се касае за провеждане на електронна кореспонденция, при липсата на специално установени правила за нея, приложим се явява Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1, законът се прилага спрямо електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Съгласно чл. 2, ал. 1 с.з. електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и представяне на информацията, а електронният документ според предписанието на чл. 3, ал. 1 от закона е "електронен документ" по смисъла на чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.). Видно от дефиницията, дадена в чл. 3, т. 35 Регламент 910/2014, това е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. В контекста на релевантната нормативна уредба, изпратеното посредством ИСУН решение на ръководителя на УО е електронен документ, за който предвид предписанието на чл. 13, ал. 1 Наредбата, датата на неговото получаване е датата на изпращането му в ИСУН. Видно от доказателствата по делото тази дата е 22.12.2025 г. Наредбата не предвижда възможност за дата на получаването да се приема датата на прочитане на решението от бенефициера. С оглед на това датата, на която бенефициерът е изтеглил решението (23.12.2025 г.), прочел съобщението за решението и самото решение - приложено като прикачен файл към съобщението е ирелевантна за възникване на правните последици от съобщаването за акта. С оглед изложеното, съдът вярно е установил, че жалбоподателят е упражнил правото си на оспорване извън рамките на законоустановения прекрлузивен по своя характер срок, което предопределя и правилността на постановеното определение, с което жалбата е оставена без разглеждане. Останалите развити в частната жалба доводи относно реквизитите на административния акт, съдържанието и приложенията на комуникацията в ИСУН, са неотносими към преценка срочността на жалбата, поради което и не следва да се обсъждат. В същия смисъл е константната пратика на Върховния административен съд - виж: Определение № 11981/21.12.2022 г., постановено по адм. дело № 10811/2022 г.; Определение № 13539/21.12.2022 г., постановено по адм. дело 11294/2024 г.; Определение № 6026/19.05.2021 г., постановено по адм. дело 4029/2021 г.; Определение № 14561/25.11.2020 г., постановено по адм. дело 8418/2020 г.; Определение № 16658/06.12.2019 г., постановено по адм. дело 13640/2019 г.; Определение № 46/03.01.2019 г., постановено по адм. дело 14557/2018 г.; Определение № 1301/6.02.2024 г., постановено по адм. дело № 858/2024 г., VII о. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на председателя на РУО на ПРР 2021 - 2027 искане за разноски е основателно, поради което частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ведомството сумата от 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България), съставляващи евровата равностойност на 200 (двеста) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 3, вр. чл. 228 АПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение