Определение № 564 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 390/2009 г.

Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Т. П. от гр. П., срещу разпореждане от 16.05.2009 г. по гр.д. № 3386/2008 г. на Софийски градски съд, ВК, ІV – Д отд., с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ за процесуално представителство пред ВКС във връзка с депозираната касационна жалба срещу въззивно решение № 60 от 19.03.2009 г. по гр.д. № 3386/2008 г. по описа на СГС, ВК, ІV отд. Поддържат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане с молба за отмяната му и вместо това да се уважи искането му. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа частната жалба и провери обжалваното определение с оглед изискванията на чл. 274 и сл. от ГПК. Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Жалбоподателят е страна във въззивното производство по гр.д. № 3386/2008 г. по описа на СГС, приключило с постановеното на 19.03.2009 г. въззивно решение, с което е оставено в сила решението на СРС от 17.06.2008 г. по гр.д. № 5014/2007 г. в частта му, с която П. е осъден да заплати на В. О. Е. на основание чл. 45 ЗЗД сумата от 2000 лв., със законната лихва, считано от 27.12.2005 г. до окончателното изплащане и 160 лв. деловодни разноски. В срока за касационно обжалване е депозирана касационна жалба от него и молба за предоставяне на правна помощ на основание чл. 23 ал. 1 от Закона за правната помощ. За да остави без уважение молбата въззивният съд е приел, че не са налице условията за предоставяне на правна помощ, съгласно чл. 23, ал. 4 ЗПП. От представената декларация на молителя се установява, че той притежава имущество, от което може да реализира доходи, което представлява пречка за уважаване на молбата му. Разпореждането е законосъобразно. Предоставянето на правна помощ по Закона за правната помощ е предвидено и в случаите, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това – чл. 23, ал. 2 ЗПП. Преценката на това се прави въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи за липса на средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Както правилно е приел въззивният съд в обжалваното разпореждане, от представенатата от молителя декларация за семейно и материално състояние, се установява, че жалбоподателят е безработен, поради което няма доходи, но имущественото му състояние, включващо недвижим имот – апартамент, извън семейното жилище, му позволява реализирането на такива. Преценката е направена от съда съобразно предвидените в чл. 23, ал. 4 ЗПП критерий, поради което и оплакванията в частната жалба за невъзможност да се разпорежда с този имот поради изложените съображения са неотносими към преценката за липса на средства. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,