Определение № 1172 от 01.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 274/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С. Костадинов, с постоянен адрес гр. София, [жк], [адрес], е сезирал Административен съд – Пазарджик с жалба срещу Разпореждане № 4506-40-147 от 15.11.2023 г., издадено от директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, с което на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 7, т. 2 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР) му е отказано изплащането на гарантирано вземане. По жалбата е образувано адм. дело № 1191/2023 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, по което с Определение № 1780/18.12.2023 г. производството е прекратено и делото е изпратено за разглеждане по подсъдност на Административен съд - София-град (АССГ). Прието е, че е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 от АПК, съгласно която делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. В конкретния случай както жалбоподателя, така и ответния административен орган имат седалище в гр. София, което налага извод, че компетентен да разгледа повдигнатия правен спор е Административен съд – София-град. След получаването на делото в Административен съд – София-град е образувано административно дело № 12276/2023 г., по което с Определение № 134 от 04.01.2024 г. е прекратено производството, повдигнат е спор за подсъдност между АССГ и АС - Пазарджик, и делото е изпратено на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) за определяне на компетентния съд, който да разгледа жалбата на С. Костадинов срещу Разпореждане № 4506-40-147 от 15.11.2023 г., издадено от директора на фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“. Административен съд - София-град е изложил мотиви, че в случая за определяне на местната подсъдност не е приложима разпоредбата на чл. 133, ал. 1 АПК, тъй като е налице специална норма, а именно тази на чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР, съгласно която разпореждането на директора на Фонда се обжалва по реда на АПК пред административния съд по седалището на териториално поделение на Националния осигурителен институт, което в случая е в Пазарджик. Съгласно чл. 135, ал. 4, предл. първо от АПК споровете за подсъдност между административни съдилища се решават от тричленен състав на Върховния административен съд. След като подложи на преценка обстоятелствата по спора и приложимите разпоредби относно определяне на местната подсъдност, Върховният административен съд в настоящия тричленен състав намери, че спорът по жалбата на С. Костадинов срещу процесното разпореждане е подсъден на Административен съд – Пазарджик. Местната подсъдност е правилото, което разпределя между еднаквите по степен административни съдилища родово подсъдните им първоинстанционни административни дела. Принципът, на който местната подсъдност разпределя делата, е териториалната връзка на делото със съдебния район, критериите за преценката на която законодателят е формулирал в разпоредбите на чл. 133 от АПК. В конкретния случай обаче, както правилно е посочил Административен съд – София-град в своето определение, са налице специални разпоредби, определящи местно компетентния съд, съдържащи се в ЗГВРСНР, които изключват общите спрямо тях правила на чл. 133 от кодекса. Според чл. 26, ал. 4 от ЗГВРСНР разпорежданията на директора на фонд „ГВРС“ се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването им пред административния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Тази разпоредба следва да се прилага във връзка с чл. 25 от същия закон, според който гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя. Административното производство в случая е инициирано от заявление до ТП на НОИ - Пазарджик, където се намира седалището на работодателя – „Завод за хартия Белово“ АД, поради което жалбата на С. Костадинов от гр. София следва да бъде разгледана от Административен съд - Пазарджик. Мотивиран така и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 8 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,