Решение № 8294 от 23.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3571/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. А., гражданин на Руската федерация и на Република Турция (с турски имена Ч. А.), чрез пълномощник адв. Андреева, против решение № 4655 от 04.02.2026 г., постановено по адм. дело № 21/2026 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. А., гражданин на Руската федерация и на Република Турция, против решение № 5602/08.12.2025 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ). В касационната жалба са наведени доводи, че атакуваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът не се е произнесъл по заявените възражения, че е напуснал Русия заради това, че там е преследван за приписаното му престъпно деяние, както и че връщането му би означавало заплаха за живота му. Намира, че в съдебното решение са изброени формално представените доказателства, без по никакъв начин да са анализирани по същество. Сочи, че съдът безкритично е преповторил съображенията на административния орган и неправилно е приел, че не са налице основания за предоставяне на международна закрила. Счита, че съдът не е обсъдил и въпроса за рисковете за човешките права при реализирането на наказателно производство в Руската федерация. Намира, че могат да бъдат посочени различни информационни публично достъпни източници, от които е видно, че по отношение на човешките права в Русия и изразяването на мнение се прилагат дискриминационни мерки и мерки на преследване. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и връщане на преписката на органа за ново разглеждане със задължителни указания по прилагането на закона. Ответникът – председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), чрез пълномощник юрк. Хичовски, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представя справки вх. № МД-02-76/27.02.2026 г. и вх. № МД-02-183/11.05.2026 г., изготвени от Дирекция "Международна дейност и проекти" при ДАБ относно актуалната икономическа и политическа обстановка в Русия. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба, подадена от А. А., против решение № 5602/08.12.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. От фактическа страна по делото е установено, че с молба до ДАБ с вх.№1689/20.05.2025г. на РПЦ-гр. София лицето, гражданин на Руската федерация и на Република Турция, роден на [дата].; вероизповедание – [заличен текст]; етническа принадлежност – [заличен текст]; семейно положение – женен, е поискало предоставяне на международна закрила от Република България. С чуждия гражданин е проведено интервю на 02.07.2025г. Лицето е посочило, че е получил турско гражданство през 2022г., защото е инвестирал в Турция със закупуване на апартамент в гр. Истанбул през 2021г. В началото на интервюто е посочил, че е сменил имената си в Турция, за да може там да регистрира фирма, а в края му е посочил, че причината за смяната е защото не искал да се върне в Русия. Заявил в интервюто, че е напуснал Русия легално още през 2017г. с автомобил и влязъл в Беларус. След това отишъл в Литва с шенгенска виза, след това преминал последователно за различни периоди през Латвия, Турция, Кипър и през 2018г. дошъл в България. След това отново заминал за Кипър, после се върнал в България, за да се опита да получи гражданство или статут на постоянно пребиваване. През 2021г. заминал за Турция, където след като получил гражданство, останал до 2024г. На 13.02.2024г. преминал легално от Турция в България. Сега за пръв път подавал молба за закрила. Посочил, че е напуснал страната си по произход Русия заради политическата ситуация там и за да потърси по-добро място за живеене за себе си и за семейството си. Споделил също, че майка му, брат му и сестра му живеят спокойно в Дагестан, Русия. Посочил още, че не е имал проблеми и заплахи в Русия до 2024г., когато пристигнал в България и бил арестуван на летището по искане на Русия до Интерпол за екстрадиция за хулигански действия през 2017г. в Москва. Не бил преминал военно обучение и не бил в казармата, но бил зачислен към централен спортен клуб в армията и имал военна книжка. Не бил арестуван в страната му по произход или осъждан, нямал проблеми заради религията или етноса си, не членувал в политическа партия или организация, не участвал във въоръжена групировка, не участвал в религиозни организации, и не му било оказвано насилие. Подал молба за закрила в България, защото не искал да се върне в Русия, за да не го изпратят в армията, за да участва във войната. Съобразно чл. 58, ал. 10 ЗУБ административният орган е изискал писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, като същото е дадено преди произнасянето на органа и с него ДАНС не възразява по предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това. С оспорваното решение председателят на ДАБ е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на чуждия гражданин. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съставът на Административен съд София-град е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 48, ал. 1 ЗУБ и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 АПК. Постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон, за което административният орган е събрал точна и актуална информация, свързана с общата обстановка в държавата по произход на чужденеца – Русия. Съдът е преценил като правилен извода на председателя на ДАБ, че изложената от А. А. бежанска история не обосновава предоставянето на бежански статут по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, тъй като по делото не са представени доказателства, в подкрепа на твърденията на чужденеца за преследване или опасност от преследване поради неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Прието е, че А. А. е мотивирал молбата си за международна закрила с нежеланието си да се завърне в Русия, но не е заявил конкретни обстоятелства, от които да може да бъде направен извод, че спрямо него е било упражнявано физическо насилие, репресии или други дискриминационни мерки. Съдът е посочил, че са налице значителни противоречия в обясненията на чужденеца, които в голяма степен поставят под съмнение достоверността на разказаната бежанска история. На следващо място са обсъдени доказателствата, релевантни за предоставянето на хуманитарен статут, като е счетено, че не са налице и основанията по чл. 9 ЗУБ. Според решаващия съд от твърденията на жалбоподателя в проведените интервюта не може да се обоснове извод, че А. А. е напуснал Руската федерация поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или други тежки посегателства срещу личността, а такава опасност не може да бъде изведена и от представените по делото справки от 23.01.2025г. и от 06.06.2025г., изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ за актуалната обществено - политическа обстановка в Русия. Съдът е съобразил също така, че неговата майка, брат му и сестра му са останали да живеят необезпокоявано в Руската федерация. Съдът е формирал извод, че данни за тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт не са налице в Русия във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и предоставяне на хуманитарен статут. Оттук е изведено заключение, че обжалваният административен акт е законосъобразен на всички основания по чл. 146 АПК и като незасегнат от порок, налагащ отмяната му, първостепенният съд е отхвърлил жалбата против него. Така постановеното съдебно решение е правилно. Съдът задълбочено и подробно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора, и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обосновано и в съответствие с данните по делото, в това число свободно разказаната от кандидата за статут история при провеждане на интервюто, административният орган е приел, че не се установява той да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Видно от представените по административната преписка доказателства жалбоподателят е гражданин на Руската федерация и на Република Турция с вероизповедание [заличен текст], женен с три деца, като няма данни да е членувал в политическа партия или организация и не е бил член на въоръжена групировка. В настоящия случай не е установена заплаха, която да поражда у кандидата основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1-6 ЗУБ. От протокола от проведеното интервю се установява, че чуждият гражданин не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, не е бил осъждан и не е бил преследван от официалните власти нито в Русия, нито в Турция, включително по етнически или религиозни причини. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не са били заявени от кандидата. Цялостният анализ на обясненията на А. сочи, че са налице единствено лични причини за напускане на Русия. Не на последно място следва да се отбележи, че са налице множество противоречия в изнесената от чужденеца информация, които компрометират автентичността на бежанската му история. В проведеното с него интервю изрично е подчертал, че причината за смяната на имената му в Турция е желанието му да осъществява търговска дейност там, като същевременно в края на интервюто е потвърдил, че е променил името си, поради нежеланието си да се завърне в страната му по произход. В интервюто си сочи, че е напуснал Русия по политически причини и заради агресията, проявена срещу Украйна. Публичен факт е, че войната между Русия и Украйна започва през февруари 2022г., така че напускането на чужденеца на родната му страна през 2017 г. няма как да е продиктувано от този военен спор. Твърдял е също, че е търсил начин да легализира престоя си, като е разбрал за проблемите му с руските власти едва при задържането му в България през февруари 2024г. Това е поредното противоречие в бежанската му история, тъй като в молбата си е посочил изрично, че е напуснал Русия заради наказателното преследване срещу него от 2021г., за деяние, извършено през 2017г. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ, като се твърди, че изводите на съда в обратен смисъл са формални, без да са взети предвид публичнодостъпните източници на информация за положението в Русия. В случая е безспорно установено, че лицето не е било принудено да напусне Русия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, нито би било застрашено от такива посегателства при завръщането му в страната по произход. Правилно е прието, че при издаването на оспорения административен акт административният орган подробно е обсъдил ситуацията в страната по произход и е достигнал до обосновано заключение, че не са налице предпоставки по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От приобщените по делото справки относно актуалното положение в Русия следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещия закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. Установява се, че частичната мобилизация, обявена от президента Путин, приключва през есента на 2022г. и няма да бъде продължена, като липсата на такава необходимост е потвърдена от самия държавен глава на Руската федерация. Тези обстоятелства се потвърждават и от приетите като доказателство в касационното производство справки вх. № МД-02-76/27.02.2026 г. и вх. № МД-02-183/11.05.2026 г., изготвени от Дирекция "Международна дейност и проекти" при ДАБ. След като по делото е безспорно установено, че роднините на чужденеца живеят необезпокоявано на територията на Руската федерация, не може да се счита за доказано, че той не може да пребива там мирно, още повече и с оглед факта, че молителят притежава и турско гражданство. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Русия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да контролират определени въоръжени групировки. В настоящия случай следва да бъде съобразено и постановеното решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни и не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Русия. Причините, които е изтъкнал като основания за напускането на страната му по произход Русия, са такива от личен характер и не обосновават законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила. Данните по делото за личното положение на чужденеца, категорично не сочат на тежки заплахи срещу живота или личността му. Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Във връзка с установената обществено - политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция съобрази основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С- 465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намери приложение основанието по чл. 9, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно касаторът твърди, че не са съобразени посочените от него различни информационни източници, показващи неспазването на човешките права в Русия. Позоваването на събрана информация от интернет страници не оборва констатациите и данните в представените официални писмени документи от страна на ДАБ. Съдът следва да изгражда своите решаващи изводи въз основа на достоверни доказателства и да дава предимство на официалните документи, каквито в случая се явяват справките на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ при МС. Следва да се отбележи, че няма данни дали съдържащата се в посочените от жалбоподателя източници информация е достоверна, актуална, реална и безпристрастна. Поради което следва да се даде превес на официалната информация от официални свидетелстващи документи, съставени по установения ред и форма, която има материална доказателствена сила за установените с нея обстоятелства. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,