Определение № 92 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 991/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 03.05.2017г. молба от [община], чрез юрисконсулт Д., за допълване на постановеното по делото определение от 18.04.2017г. в частта му за разноските чрез присъждане в полза на молителя на юрисконсултско възнаграждение. Поддържа се, че разноските са поискани с отговора на частната касационна жалба, а съдът не се е произнесъл по искането. Ответникът по молбата В. С. С. не изразява становище. Върховният касационен съд, на Второ гражданско отделение, констатира, че молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Същата е основателна. С постановеното по делото определение № 77 от 18.04.2017г. не е допуснато касационно обжалване на определение № 2407 от 27.10.2016г. постановено по ч.гр.д. № 2478/2016г. на Пловдивски окръжен съд по частната касационна жалба на В. С. С.. Произнасяне по разноските в това определение не е извършено. Видно, че с отговора на частната жалба, депозиран на 27.02.2017г., ответникът [община], който е бил представляван от юрисконсулт, е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение за инстанцията. При тези обстоятелства молбата за допълване на определението в частта за разноските следва да се уважи. Молителят има право на разноски с оглед изхода на спора по частната жалба. Юрисконсултското възнаграждение, полагащо се за осъществената защита на молителя, следва да се определи на основание чл. 78, ал.8 ГПК във вр. с чл. 25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер на 80 лв. Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение,