Определение № 177 от 23.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3376/2017 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Т. Г. и И. Г. Г. от [населено място] срещу определение № 868 от 23.06.2017 г. по в. гр. д. № 69/2017 г. на Русенския окръжен съд, с което е отхвърлено искането им по чл. 248 ГПК за изменение на решение № 184 от 20.04.2017 г. постановено по същото дело, в частта му за разноските, с което жалбоподателите са осъдени да заплатят на И. К. П. – ответник по въззивната жалба сторените от него разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 276, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт като по същество е основателна. За да постанови обжалваното определение, съставът на Русенския окръжен съд е приел, че въззивното производство по иска за допускане на съдебна делба е инициирано от жалбоподателите, които са обжалвали първоинстанционното решение, в частта с която са определени участващите в делбата лица и техните права. Беленският районен съд е приел за недоказани твърденията на К. Т. Г. и И. Г. Г. за придобита в режим на СИО 1/4 ид. ч. от имота, поради което е отхвърлил иска за делба по отношение на И. Г., а правата на И. Г. е определил на 1/2 ид. ч. от имота. Въззивната инстанция е приела, че неправилността на решението в тази му част е резултат от проявеното от жалбоподателите процесуално бездействие в първоинстанционното производство като този пропуск е отстранен пред въззвната инстанция, която по тяхна жалба е отменила обжалвания съдебен акт и е осъдила въззивниците да заплатят сторените от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение. В обжалваното определение е прието, че направените от ответника разноски пред въззвината инстанция за адвокатско възнаграждение следва да се понесат от жалбоподателите, доколкото несвоевременното представяне на доказателства за правата им в съсобствеността е довело да образуването на въззивното производство, поради което е оставена без уважение молбата им по чл.248 ГПК. Върховният касационен съд, IІ г.о., преценявайки данните по делото, намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска в първоинстанционното производство или жалбата във въззивното или касационното производство по делото. Ответникът има право да иска заплащане на сторените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, респ. жалбата, както и при прекратяване на делото - арг. от чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК. Предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът, респ. жалбата са уважени, са посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска/жалбата/ и да е признал иска или да не е оспорил жалбата. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна с оглед фактите по делото и проверката се извършва от съда, разглеждащ спора по същество, като за възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в закона две изисквания - с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска/жалбата. В конкретния случай в отговора на въззивната жалба ответникът е оспорил същата, като е твърдял, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и жалбата е уважена, поради което не е налице нито една от посочените в закона предпоставки, при които разноските се понасят от ищеца/жалбоподателя/, респ. при които ответникът има право на разноски и такива са му присъдени неправилно. Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че частната жалба е основателна, а обжалваното определение – неправилно, поради което следва да бъде отменено, а искането на И. К. П. за присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 600 лв. следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,