Решение № 8847 от 11.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12246/2025 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП), чрез процесуалния си представител юрк. Консулов, срещу решение № 19299 от 05.06.2025 г. по адм. дело № 2222/2025 г. на Административен съд – София-град. С обжалваното решение АС – София-град е отменил Решение № 000030-1068/11.02.2025 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с което е оставено без уважение Заявление с вх. № 26-П-1028/18.12.2024 г. на "ПЛАНЕТ БЕТ" ООД за възстановяване на преведена по сметка на НАП държавна такса по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта (ЗХ), изчислена съобразно § 22, ал. 1 от ПЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.) в размер на 52500 лв. за игрална зала с адрес гр. Златица, ул. Владислав Варненчик № 15, и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението, при съобразяване с указанията, дадени в решението. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, представляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Излага доводи, че съдът неправилно е приел, че след прекратяване на лиценза на юридическото лице на 25.06.2024 г., платената такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ се явява недължимо платена. Сочи, че в конкретния случай искателят е заявил да му бъде възстановена заплатена сума съобразно § 22, ал. 1 от ПЗР към Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. (обн., ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г.), в която разпоредба законодателят е предвидил еднократно доплащане на суми и такси по чл. 30, ал. 6 от ЗХ, от заварените към влизане в сила на този закон организатори на хазартни игри. Посочва, че спецификата на този случай се изразява в това, че законът е предвидил тези такси да се декларират и съответно да се заплатят от задължените лица еднократно в срока до 28.02.2024 г. При декларирането на таксите на организаторите на хазартни игри е предоставена възможност сами да определят размера на дължимите от тях такси по указаната формула, като се пояснява, че базата за изчисляването е в зависимост от следните компоненти: размера на вече платената такса преди влизането на закона в сила; общия брой месеци от срока на действие на издадения лиценз; оставащия брой месеци от действието на лиценза след 01.01.2024 г. Възразява, че обстоятелството, че лицензът на дружеството е предсрочно прекратен не е основание за отпадане на задължението. Твърди още, че слез заплащане на дължимата държавна такса за поддържане на лиценза организаторът на хазартни игри може да осъществява дейност за целия период на издадения лиценз. Отбелязва, че предвид липсата на изрична законова регламентация следва да се приеме, че не съществува възможност за възстановяване частично на заплатената дължима сума за процесните такси, при условие, че лицензът е прекратен предсрочно. Позовава се и счита за аналогична изричната норма на чл. 30, ал. 2 ЗХ, който указва, че платените държавни такси за разглеждане на документи, издаване на лицензи или извършване на промени по издадените лицензи не подлежат на възстановяване. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение и се реши спорът по същество като се отхвърли първоначалната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, а при оставяне на касационната жалба без уважение - прави искане адвокатското възнаграждение за процесуално представителство на ответната страна да бъде определено съобразно размера, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за възнаграждения за адвокатска работа. Ответникът по касационната жалба – "ПЛАНЕТ БЕТ" ООД, чрез процесуалния си представител адв. Гледжарска, представя писмени бележки, в които изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Счита, че решението следва да се остави в сила и претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, като представя договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Първоинстанционният съд, в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК е извършил проверка на законосъобразността на обжалваното решение. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл. 171, ал. 4 АПК. Не е налице необоснованост на първоинстанционното решение. Съдът е установил релевантните факти по делото и въз основа на точен и подробен анализ на фактическите и правни обстоятелства е достигнал до обосновани правни изводи. Изводите за материална незаконосъобразност на акта са изведени при правилно тълкуване и прилагане на приложимите законови разпоредби. Съдът е установил от фактическа страна следното: На 28.10.2022 г. "ПЛАНЕТ БЕТ" ООД е сезирал изпълнителния директор на НАП с искане за издаване на първоначален лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати по ЗХ за срок от 5 години в игрална зала с адрес в гр. Златица, ул.“ Владислав Варненчик „ № 15. С Решение № 000030-359/13.01.2023 г. изпълнителният директор на НАП е издал на "ПЛАНЕТ БЕТ" ООД лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати за срок от 5 (пет) години за игрална зала с адрес: гр. Златица, ул.“ Владислав Варненчик „ № 15, на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 17, ал. 1, т. 1 и т. 4 ЗХ, и е утвърдил представените от дружеството: Игрални условия и правила за организиране на хазартни игри с игрални автомати; Правила за организацията на работа и финансов контрол при организиране на хазартни игри в игрална зала и задължителни образци за счетоводна отчетност; Изисквания за игралните зали по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол; Технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри и игралното оборудване. С Решението са потвърдени извършените от търговеца инвестиции за игралната зала в гр. Златица, ул. “Владислав Варненчик„ № 15, и е определен размерът на дължимите държавни такси: 8500 (осем хиляди и петстотин) лева, на основание чл. 30, ал. 1 ЗХ във вр. с чл. 3, ал. 1, т. 4, б. "а" от Тарифата за таксите, които се събират по Закона за хазарта (Тарифата). На 15.02.2024 г. дружеството е подало пред НАП декларация за дължимата еднократна част от таксите по чл. 30 ЗХ и на основание § 22, ал. 1 ПЗР ЗДБ-2024 г. е внесло еднократна държавна такса за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати по чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 60000 (шестдесет хиляди лева) за оставащия брой месеци от срока на лиценза след 01.01.2024 г. Плащането на дължимата такса се установява с приетото по делото Платежно нареждане с уникален регистрационен номер (УИН) 100/446/25296860 от 27.02.2024 г. С Решение за прекратяване на лиценз по чл. 35, ал. 1, т. 4 ЗХ с № 000030-7106/2024 г. изпълнителният директор на НАП е прекратил издаден лиценз на "ПЛАНЕТ БЕТ" ООД за организиране на хазартни игри в игрална зала с адрес: гр. Златица, ул.“ Владислав Варненчик „ № 15, по подадено от дружеството искане с вх. № 26-П-499/23.05.2024 г. На 18.12.2024 г. дружеството е сезирало изпълнителния директор на НАП с искане да му бъде възстановена или съответно да бъде извършено прихващане на сума в размер на 52500 (петдесет и две хиляди и петстотин) лева - недължимо платена такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри, който е бил предсрочно прекратен. Производството е приключило с постановяване на оспореното Решение. В него изпълнителният директор на НАП е посочил, че предсрочното прекратяване на лиценза на дружеството не е основание за отпадане на задължението, както и че след заплащане на дължимата държавна такса за поддържане на лиценза по чл. 30, ал. 6 ЗХ, организаторът на хазартни игри може да осъществява дейност за целия срок на издадения лиценз. При липсата на изрична законова регламентация за връщане на платената такса, административният орган е приел, че не съществува възможност за възстановяване частично на заплатената дължима сума, изчислена по формулата на § 22 от ПЗР към ЗДБ на Република България когато лицензът е прекратен предсрочно по искане на организатора на хазартни игри. В тази връзка се е позовал и на изричната разпоредба на чл. 30, ал. 2 ЗХ, съгласно която платените държавни такси за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи не подлежат на възстановяване. При тези фактически установявания административният съд правилно е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание и на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 30, ал. 6 ЗХ за поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 5 години се събира еднократна държавна такса в размер на 75 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. За поддържане на лиценз за игри с игрални автомати със срок на лиценза 10 години се събира еднократна държавна такса в размер на 150 000 лв., когато игрите са организирани в населени места до 500 000 жители, и в размер на 300 000 лв., когато игрите са организирани в населени места над 500 000 жители. Същевременно, с разпоредбата на § 22, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2024 г. е предвидено, че организаторите на хазартни игри с игрални автомати с лицензи, издадени преди 1 януари 2024 г., дължат таксата по чл. 30, ал. 6 от Закона за хазарта, изчислена по описаната в текста формула. В разглеждания случай е налице хипотезата с 5-годишен лиценз за населено място с до 500 000 жители – гр. Златица, ул.“ Владислав Варненчик „ № 15, поради което таксата е 75 000 лева, като същата е заплатена пропорционално при спазване на формулата на § 22 от ПЗР на ЗДБ за 2024 г. – 60000 лева за 48 месеца след 01.01.2024 г. до края на лицензионния период – 13.01.2028 година. Правилни са изводите на съда, че размерът на дължимата такса е в пряка зависимост от броя месеци на действие на лиценза, оставащи след 1 януари 2024 г. В тази връзка възраженията в касационната жалба за еднократност на таксата за поддържане на лиценз не намират опора в приложимата разпоредба. В чл. 30, ал. 1 – 6 ЗХ е дадена уредба на държавните такси, които се дължат от организаторите на хазартни игри, която регламентира както основанието, така и размера на таксите. С разпоредбата са предвидени два вида такси: такса, която се дължи за издаване на лиценз или за извършване на промени по издаден лиценз – чл. 30, ал. 1, и такса за поддържане на лиценз – чл. 30, ал. 3, 4 и 6 ЗХ. Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗХ, за разглеждане на документи по подадени искания за издаване на лицензи или за извършване на промени по издадени лицензи, за издаване на лицензи по този закон, с изключение на лицензи за онлайн залагания, за издаване на удостоверения с вписани промени по издадени лицензи, както и за извършване на други административни услуги, се събират държавни такси по тарифа, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на финансите. Според правилото на чл. 30, ал. 2 ЗХ тази такса не подлежи на възстановяване независимо от решението на административния орган. Държавната такса по чл. 30, ал. 6 от ЗХ се дължи с оглед предоставяне на възможност на лицензианта да осъществява дейността, която е поставена под особен мониторинг от страна на държавата. В този смисъл таксата е свързана и представлява насрещна престация за регулирането на дейностите по хазарта, правомощията за които се осъществяват от изпълнителния директор на НАП и органите на НАП, съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 ЗХ. С прекратяване на лиценза в хипотезата на чл. 35, ал. 1, т. 4 ЗХ – предсрочно, по искане на лицето, лицензионната дейност се преустановява. Следователно, както е приел решаващият съд, считано от този момент не е налице лиценз, който следва да се поддържа, съответно отпада основанието за заплащане на такса за дейността, свързана с поддържане на лиценза, упражнявана от органите с властнически правомощия по чл. 17, ал. 1 и 2 ЗХ. Поради това за периода от прекратяването до края на разрешения период таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ се явява недължимо платена и следва да бъде възстановена. Настоящият касационен съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не е налице хипотезата на чл. 30, ал. 2 ЗХ и същата не може да намери приложение по аналогия. Таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ има различно предназначение от таксите за поддържане на лиценз по чл. 30, ал. 6 ЗХ – представлява дължимо плащане за дейностите по издаване или изменение на лиценз, които се изчерпват с издаване на съответния административен акт и не подлежат на връщане независимо дали същият е благоприятен или не за адресата си. Размерът на таксата по чл. 30, ал. 6 ЗХ е еднократно вносим и определяем по реда на § 22 от ПЗР към ЗДБ 2024 г., но за разлика от таксата по чл. 30, ал. 1 ЗХ е пропорционален на оставащите месеци до края на лиценза, видно от формулата по § 22 ПЗР на ЗДБ. Поради това съдът правилно е приел, че за месеците след предсрочното прекратяване на лиценза държавната такса се явява недължимо платена по смисъла на чл. 4б от Закона за държавните такси и подлежи на възстановяване. Липсата на специално уредена процедура в ЗХ за разглеждане на искането за възстановяване на недължимо платени такси по този закон не обосновава направения от административния орган извод за невъзможност да се възстанови недължимо внесената такава на основание чл. 4б от Закона за държавните такси. Параграф 2 от Преходните разпоредби на ЗДТ предвижда, че този закон не засяга таксите, събирани от митниците, банките, пощите, телеграфите и телефоните и държавните предприятия, както и таксите, събирани по чл. 120, ал. 1 от Закона за гражданското въздухоплаване, Закона за опазване на околната среда, Закона за железопътния транспорт, Закона за пътищата, Закона за безопасно използване на ядрената енергия, Закона за управление на отпадъците, Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, Закона за защитените територии и Закона за електронните съобщения. Изброяването на визираните нормативни актове в § 2 от ПР на ЗДТ, за които законът е неприложим, е изчерпателно, съответно по отношение на таксата за поддържане на лиценз по чл. 30, ал. 6 от ЗХ няма законова пречка да намери приложение разпоредбата на чл. 4б ЗДТ. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, Националната агенция за приходите следва да заплати на "ПЛАНЕТ БЕТ" ООД с ЕИК 115168058 направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 511 евро за касационната инстанция, съгласно представения списък на разноските и договор за правна защита и съдействие. Неоснователно и немотивирано е възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение до предвидения размер в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. Размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение е близък до минималния, предвиден в наредбата и няма основания за неговото редуциране. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,