Определение № 5240 от 30.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4640/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на адв. М. Х. К., в качеството ѝ на процесуален представител на ищеца по производството и ответник по касационната жалба С. И. А., действаща като едноличен търговец с фирма ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, за изменение на постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение № 2116 от 23.04.2026 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че възможността за осъществяване на безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв е приложима и по отношение на физически лица, когато действат в качеството им на търговци по смисъла на Търговския закон. Твърди, че наличието на визираните в чл. 38, ал. 1 ЗАдв основания не подлежи на доказване пред съда, а е израз на договорната свобода между адвокат и неговия доверител. Направено е и искане за спиране на настоящото производство до постановяване на тълкувателно решение по образуваното тълк. д. № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Васмир“ ООД е подала писмен отговор, с който оспорва молбата като неоснователна. Излагат се съображения, че съдът вече се е произнесъл по дължимостта на разноските с определението по чл. 288 ГПК. Наред с това се поддържа, че разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв е неприложима в случая, тъй като правният спор касае право на собственост върху недвижим имот, включен в търговското предприятие на едноличния търговец. Ответникът по молбата възразява и срещу искането за спиране, предвид въпросите, предмет на тълк. д. № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, които са неотносими към настоящия спор. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл. 248 ГПК с искане за изменение на определението по чл. 288 ГПК в частта за разноските е подадена от процесуалния представител на ответника по касационната жалба. Искането е направено в едномесечния срок от постановяване на определението, което не подлежи на обжалване, поради което то се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Претенцията за разноски, която е обусловена от разрешаването на повдигнатия правен спор, няма самостоятелен характер и по нея съдът не дължи служебно произнасяне, а се произнася само след като бъде надлежно сезиран. При липса на такова произнасяне или при неправилно определяне на отговорността за разноски, съдът се произнася по искане с правно основание чл. 248 ГПК за допълване или изменение на постановеното решение или определение в частта за разноските. Настоящото производство е образувано по подадена касационна жалба от „Васмир“ ООД против решение № 1504 от 28.12.2023 г. по в. гр. д. № 2429/2022 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по гр. д. № 76/2017 г. на Окръжния съд - Благоевград, поправено с решения от 30.12.2021 г. и 04.04.2022 г. С обжалвания съдебен акт е уважен предявеният от С. К. А., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, който в хода на производството е заместен от С. И. А., в качеството ѝ на едноличен търговец с фирма ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, против дружеството иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване на принадлежността и осъждане за предаване на владението върху 1/2 идеална част от правото на собственост върху сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]. По така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответника по касация – ищеца в производството ЕТ „Слава - К. И. С. - С. А.“, чрез процесуалния му представител адв. М. К., с който се оспорват както основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, така и основателността на самата жалба. В отговора е направено и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗАдв. С постановеното по реда на чл. 288 ГПК определение въззивното решение в обжалваната му част не е допуснато до касационно обжалване. С него е оставено без уважение искането на процесуалния представител на ответника по касация (едноличен търговец) за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗАдв. Направеният извод е мотивиран със съображения, че възможността за оказване на безплатна адвокатска защита по този ред (чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАДв) е приложима единствено по отношение на физически лица в тяхното лично качество, но не и в качеството им на търговци по смисъла на Търговския закон. Изложените в молбата по чл. 248 ГПК доводи за изменение на определението в частта за разноските чрез присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв – самостоятелно право на адвоката, а не на страната, не обосноват основателност на искането, предвид вече изложените мотиви за неговата недължимост. Съображенията в подкрепа на извода, че в полза на адвокат, осъществил процесуално представителство на едноличен търговец, не възниква право на разноски на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 ЗАдв (в който смисъл е и определение № 563 от 28.10.2015 г. по ч. т. д. № 2900/2015 г. на ВКС, I т. о.), не предпоставят и спиране на настоящото производство на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по тълк. д. № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, което е с различен предмет. Ето защо, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.