Определение № 102 от 07.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4563/2015 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по две частни жалби на М. Д. Д. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв.П. Т. от АК-Варна и на и П. Д. В. от [населено място] чрез процесуалния й представител адв.Т. В. от АК Варна срещу определение № 1368/14.4.2015 г, по ч.т.дело № 2125/14 г на Варненски окръжен съд, Търговско отделение, с което са върнати подадените от жалбоподателките молби вх.№ 11077/7.4.14 г и 11089/7.4.2014 г. В частните жалби се подържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по частните жалби [фирма] не взема становище по същите. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че е сезиран с искане за допълване на правното основание за прекратяване производството по делото, а именно: поради липса на правен интерес, вместо поради оттегляне на жалбите, както и с искане за произнасяне с изричен диспозитив относно оставеното без уважение в мотивите искане за присъждане на разноски.Отделно от това съдът е сезиран с други молби от Д. и В., по които е образувано частно производство за произнасяне по искането по чл.248 ал.1 от ГПК. Поради това с обжалваното определение, съдът е върнал тези от подадени от жалбоподателките молби, които са дублирани. Обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Д. и В. са подали молби вх.№ 11078 и 11088 и двете от 7.4.2014 г по които е образувано производство по чл.248 ал.1 от ГПК, поради което другите две молби са върнати от съда като безпредметни. Следователно обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в това производство на жалбоподателките не се дължат сторените от тях разноски. Воден от горното, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение