Определение № 176 от 04.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 671/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. К. Б., в качеството й на заинтересована страна - лице, неучаствало в обезпечителното производство, срещу определение № 3774/17.11.2017г. на Апелативен съд София по ч. гр. д. № 5753/2017 г., в частта, с която след отмяна на определение № 6196 от 20.10.2017г. на СГС по т.д.№ 1178/2017г., е допуснато обезпечение на исковете, предявени от „КТБ“АД /н./, чрез лицата, осъществяващи функцията на синдик, срещу ответника Г. П. Х. за солидарното му осъждане да заплати на банката суми, съставляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от неизпълнение на конкретно посочени законови и договорни задължения като администратор на банката, чрез налагане на възбрана върху 1/2 идеална част от недвижим имот - самостоятелен обект в сграда, представляващ апартамент № 1, находящ се на първия етаж в жилищен блок № 34, вх. А, построен в [населено място],[жк], [улица], целия апартамент с площ от 102, 57 кв. м., ведно с прилежащото му мазе № 28. Частната жалбоподателка иска отмяна на допуснатото обезпечение като твърди, че тя е едноличен собственик на възбранения имот, за което представя доказателства. В писмен отговор „КТБ“АД/н/ чрез синдиците счита, че жалбата е просрочена. Възразява, че жалбоподателката не е страна в основното производство, няма право да обжалва актовете на съда, а и представените по делото доказателства не обосновават извод, че процесният имот е лична собственост на третото лице. Изложени са и съображения, че дори жалбоподателката да е собственик на възбранения имот, вписването на възбраната няма да засегне правната й сфера, тъй като ако ответникът не е собственик на възбранения имот,извършените от него разпоредителни сделки ще бъдат непротивопоставими на действителния собственик. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е изложила подробни съображения за наличието на всички предпоставки за допускане на обезпечението и за адекватност на поисканата обезпечителна мярка. Счетено е, че исковете са допустими и по делото са представени достатъчно доказателства, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, че исковете са и основателни. Независимо, че разпоредбата на чл.396,ал.2,изр.трето ГПК при обжалване на определението на съда по обезпечението на иска препраща към предпоставките за допускане на касационното обжалване /чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК/, настоящият състав счита, че при обжалване на наложеното обезпечение от трето лице, чиято правна сфера е накърнена от допусната обезпечителна мярка, приложение следва да намерят правилата на чл.274,ал.2 ГПК. В тази хипотеза жалбата не изхожда от страна в исковото и в обезпечителното производство, а от трето лице, което твърди и ангажира докателства, че е действителен собственик на възбранения с обезпечението недвижим имот към момента на допускането му. Както е прието в Определение № 606 от 08.11.2018г. по ч.т.д.№ 2175/2018г. на 2 т.о. и в Определение № 38 от 21.01.2019г. по ч.т.д.№ 3077/2018г. на 1 т.о., активната легитимация на третото за обезпечителното производство лице се извежда пряко от т. 6 на тълкувателно решение № 6/14.03.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2013 г. единствено на плоскостта на качеството му на собственик на имота преди допускане на обезпечителната мярка. С оглед на това, предметът на разглеждане по настоящата частна жалба обхваща само последния факт, на свой ред изключвайки - като ирелевантни спрямо частния жалбоподател предпоставките за допускане на обезпечението: предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда. Тъй като жалбоподателката е трето за обезпечителното производство лице, тя не е уведомена за налагане на възбраната. Отсъстват доказателства за узнаване на наложеното обезпечение преди изтичането на преклузивния срок по чл. 275, ал.1,изр.първо ГПК, съответно ответникът в частното производство не навежда конкретни доводи в подкрепа на тезата си за просрочие на частната жалба. Ето защо, следва да се приеме, че жалбата е депозирана в срок. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С приложените съдебно решение по гр.д.№ 543/2014г. на РС Костинброд за прекратяване на брака между Г. П. и К. Б. и нотариален акт № 35, том II, рег. № 4789/2014г. за доброволна делба, жалбоподателката се легитимира като действителен собственик на целия имот, находящ се в [населено място], върху който е наложена възбрана като обезпечение на предявените срещу Г. П. Х. искове. Имотът е придобит преди налагането на възбраната, поради което обезпечителната мярка засяга правната сфера не на ответника по иска, а на трето лице и не гарантира реализиране правата на кредитора при евентуално уважаване на иска. От ответника не са наведени твърдения да е налице конкуренция между правата на Б. и тези на Х. върху имота. След като третото лице твърди да е действителният собственик на имота, неправилно посочен като собствен на ответника в обезпечителното производство, то същото се явява легитимирано да обжалва определението, с което върху този имот е наложена възбрана. Несъстоятелен е доводът на банката, че обезпечението не засяга правната сфера на жалбоподателката. Обжалваното определение следва да бъде отменено и издадената обезпечителна заповед да бъде обезсилена. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.