Определение № 7 от 20.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 861/2010 г.

Производството е по чл.303 ал.1 т.1 ГПК. Образувано е по молба от адв.Н. А.-пълномощник на Т. И. Б.-Д.,А. П. Б.,М. В. В.,Н. Х. Л. ,Д. Х. Л. и Я. Д. Х. за отмяна на влязлото в сила решение № 535 от 09.07.2009 г. по гр.д.№ 1012/2008 г. по описа на Върховния касационен съд, І г.о.,с което е оставено в сила въззивно решение № 1819 от 06.11.2007 год.по гр.д.№ 2433/06 год. по описа на П. окръжен съд,Х състав,с което е отменено първоинстанционното решение № 54 от 25.04.2003 год.по гр.д.№ 1107/02 год. на П. районен съд и е постановено ново по съществото на спора,като молителите и С. И. Д.,действуващ като ЕТ”С. Д.”са осъдени да предадат на [фирма]-П. владението на УПИ І- стопанска дейност в кв.”5г” по плана на северна индустриална зона-[населено място],заедно с построената в него масивна сграда със застроена площ от 289 кв.м. Изложените в молбата твърдения се свеждат до оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържат,че представените пет броя писменни доказателства представляват новооткрити обстоятелства,които не са могли да бъдат известни при решаването на делото. Ответникът по молбата за отмяна – [фирма] – П., чрез процесуалните си представители адв.Д.И. и адв.Б.С. оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Ответниците по молбата за отмяна - ЕТ”С. Д.”и П. В. Б.,С. Г. Б.,В. Г. Б.-правоприемници на Г. В. Б. не заявяват становище по чл.306 ал.3 ГПК за нейната допустимост. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея,намира,че молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: С решението,чиято отмяна се иска,е уважен ревандикационния иск на [фирма] – П.,като е прието,че процесния имот е отчужден в периода 1949-53 год,тъй като е приложима нормата на чл.39 ЗПИНМ/отм./в редакцията й действуваща до 09.07.1956 год.Молителите не са провели процедурата по чл.4 З. по ЗНСУ,ЗПИНМ,ЗБНМ,З. и ЗС,поради което не се легитимират като възстановени собственици.Правата на ищеца [фирма] произтичат от чл.148 ал.1 и 2 ППЗДС/отм./,а нормата на чл.17а ЗППДОП е неприложима. Съгласно разпоредбата на чл. 305 т. 1 ГПК срокът за подаване на молба за отмяна на влезли в сила решения по чл. 303 ал.1 т.1 ГПК е 3 месеца от деня ,в който е станало известно новото обстоятелство или е могъл да се снабди с него молителя. Макар молителите да се позовават на разпоредбата на чл.303 ал.1 т.1 ГПК,нито един от наведените доводи не може да се отнесе към тези отменителни основания.От изложението в нея не може да се направи извод кои са новите обстоятелства и не се представят нови писмени доказателства,които да бъдат преценявани в хипотезата на чл.303 т.1 ГПК.Молбата за отмяна съдържа касационни основания,които не могат да бъдат обсъждани в настоящето производство,уредено от закона като извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения въз основа на изчерпателно изброените основания в разпоредбата на чл.303 ГПК. Споровете за материално право се разрешават в исково производство различно от настоящето. И тъй като молителите не са конкретизирали някое от основанията ,предвидени в чл.303 ГПК с излагане на конкретни обстоятелства,свързани със съответното основание,то в тези случаи срокът по чл. 305 т.1 ГПК започва да тече от момента на влизане в сила на решението постановено от Върховният касационен съд ,а именно от деня на постановяването му - 09.07.2009 г. Молбата за отмяна е подадена на 17.05.2010 г. и е извън законоопределения срок. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде молба за отмяна,за чиято допустимост съдът следи служебно.Подадената след изтичането на преклузивния срок молба за отмяна е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество,поради което следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.