Определение № 413 от 23.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 53531/2015 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място], Италия, представлявано от Л. Я., чрез адв. М. М., срещу въззивно решение № 1263/12.06.2015 г., постановено от Софийския апелативен съд, по т.д. № 1202/2015 г. Иска отмяна изцяло на въззивното решение и отхвърляне на иска, евентуално, дължимата сума да бъде намалена с изплатените след разваляне на договора суми в размер на още 5731.09 евро. Въззивният съд, като е потвърдил решението на първостепенния Софийски градски съд, е осъдил ответника [фирма] да заплати на ищеца [фирма], на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 9 728,02 евро, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 11.07.2013 г., до окончателното издължаване. Отхвърлен е искът за разликата над 9 728,02 евро до 13129,10 евро. С определение № 294/11.10.2016 г. съставът на Върховния касационен съд е оставил без движени касационната жалба с указание Д.“ АД, [населено място], Италия, представлявано от Л. Я., чрез адв. М. М., да уточни дали обжалва въззивното решение изцяло или само в частта, с която исковете са уважени. Страната, в изпълнение на даденото указание, е уведомила съда, че обжалва въззивното решени изцяло. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е частично недопустима. Въззивното решение, с който искът против касатора Д.“ АД, [населено място], Италия е отхвърлен за разликата над 9 728,02 евро до 13129,10 евро, е постановено в интерес на страната, която го обжалва. В тази част касационната жалба следва да бъде върната, а образуваното по нея производство – прекратено. Мотивиран от горното, съдът