Определение № 541 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1043/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. К. С. срещу определение № 224 от 15.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4665/2022 г. на Върховния касационен съд, IV г. о. С него е върната частната му жалба срещу постановеното по в. ч. гр. д. № 4087/2020 г. на Софийски апелативен съд разпореждане № 3659 от 23.11.2021 г. и производството по делото е прекратено. Според жалбоподателя определението е неправилно и незаконосъобразно, като изложените съображения се свеждат до доводи за допуснати процесуални нарушения от страна на Софийски апелативен съд в производството по в. ч. гр. д. № 4087/2020 г. След проверка на данните по делото Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 вр. с ал. 2, изр. 2 ГПК. Разгледана по същество същата е неоснователна. Частната жалба, по която е образувано производството по ч. гр. д. № 4665/2022 г. на ВКС, IV г. о., е постъпила на 03.11.2022 г. и е заведена с вх. № 508904 от същата дата. В самата нея жалбоподателят сам признава, че на 12.07.2022 г. е получил лично препис от оспорваното със същата жалба разпореждане № 3659 от 23.11.2021 г. на Софийски апелативен съд. Подобно твърдение е обективирано и в други книжа по делото – например в документ озаглавен „допълнение към касационна жалба с вх. № 3867/ 2022 г. по гр. д. № 728/2022, 4-то отделение“ /л. 6 от ч. гр. д. № 4665/ 2022 г./. При изложените обстоятелства изводът в обжалваното определение за процесуална недопустимост на подадената частна жалба вх. № 508904/ 03.11.2022 г. е законосъобразен. По аргумент от чл. 279 ГПК постановените от съда разпореждания подлежат на обжалване по реда на чл. 274 и сл. ГПК. Установеният в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок за обжалване, считано от датата на получаване на съобщението, е преклузивен. С изтичането му страната губи правото си на жалба, като пропускането на срока се явява абсолютна процесуална пречка за разглеждането ѝ, за която съдът следи служебно. Ето защо предмет на проверка в настоящото производство е единствено правилността на извършената в обжалваното определение констатация относно спазване на едноседмичния срок за оспорване на разпореждането от 23.11.2021 г. на Софийски апелативен съд. Изложените доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на производството пред апелативния съд, не могат да обосноват възстановяване висящността на процеса, поради което и са изцяло ирелевантни за произнасянето по предмета на настоящото производство. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.