Определение № 497 от 12.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 605/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба от „Международна инвестиционна банка” [населено място], Руска федерация, чрез процесуалния й представител адв. Г. Д., срещу определение № В 134/07.06.2011 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в. т. д. № 134/2011 г., с което се оставя без уважение молбата на жалбоподателя за обезпечаване на предявения от него иск чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на [фирма]. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното: С решение № 16 от 17.02.2011 г. по търг. дело № 5/2010 г. Плевенският окръжен съд е отхвърлил изцяло предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 417 ГПК във вр. с чл. 35 ЗОЗ от „Международна инвестиционна банка – Руска Федерация” (МИБ) [населено място] против [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] за признаване на установено, че МИБ, в качеството си на кредитор с вземане по договор за кредит № 124/01 от 29.04.2004 г. и допълнително споразумение към него № 1/15.04.2005 г., което към 12.01.2009 г. е в размер на 2 223 180,23 евро, като главница и лихва, има заложно право върху описаните в исковата молба активи, произтичащо от договор за залог на търговско предприятие от 29.04.2004 г. и допълнително споразумение и съответно има правото да получи владение върху заложеното имущество, подробно описани в исковата молба и Заповед за изпълнение за парично задължение № 3 598/20.10.2009 г., въз основа на документ по чл. 417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5 831/2009 г. по описа на РС [населено място], като неоснователни. Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца (жалбоподател в настоящото производство). В хода на въззивното производство същият (МИБ) е подал молба за обезпечаване на иска по чл. 389 ГПК чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на [фирма]. Искането е оспорено от ответника чрез възражение в открито съдебно заседание от 07.06.2011 г., който е изложил доводи, че по образуваното изпълнително дело е била наложена възбрана от съдия изпълнител, чийто действия са обжалвани пред ОС [населено място] и отменени като незаконосъобразни от съда. С определение № В 134/07.06.2011 г. на Великотърновски апелативен съд, постановено по в. т. д. № 134/2011 г. (предмет на настоящото производство) молбата е оставена без уважение, поради недоказано наличие на обезпечителна нужда. Обжалваното определение е правилно. Обезпечение на иска се допуска при наличието на изброените в чл. 391, ал. 1 ГПК кумулативно дадени предпоставки: ищецът да е обосновал обезпечителна нужда (ако без търсеното обезпечение ще бъде невъзможно или затруднено осъществяването на правата по евентуалното позитивно решение); искът да е допустим и вероятно основателен, с оглед представените от молителя писмени доказателства. За наличие на обезпечителна нужда съдът преценява естеството на спорното право, твърденията на молителя и наличните данни за предприети от ответника действия, с които би могло да се осуетят упражняването на правата от ищеца. В конкретния случай, обезпечението е поискано във въззивното производство, което налага извода, че искът е допустим. А дали искът е вероятно основателен се преценява въз основа на представените доказателства. В молбата за допускане на обезпечението се твърди, че веднъж вече е била наложена възбрана от съдия изпълнител, чийто действия впоследствие са отменени от ПОС като незаконосъобразни, което създава опасност ответникът да се разпореди с имуществото. Наведените доводи от жалбоподателя, подкрепени и от представената съдебна практика, че обезпечителна нужда се предполага, когато няма категорични данни, които да е опровергаят, поначало са правилни, но неотносими към настоящия казус. В случая, в съдебното заседание на 07.06.2011 г. ответникът е оспорил твърденията на ищеца, с оглед на което молителят следва да докаже обезпечителната нужда, каквито доказателства липсват. Липсата на една от горепосочените кумулативни предпоставки, в случая – обезпечителната нужда, обуславя неоснователността на молбата за допускане на исканото обезпечение. В този смисъл изводите на въззивният съд са правилни. С оглед на всичко изложено дотук, правилно с обжалваното определение ВТАС е оставил без уважение искането на „Международна инвестиционна банка” [населено място], Руска федерация за допускане на обезпечение, поради което същото следва да бъде потвърдено. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение