Определение № 5742 от 02.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9445/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 144 АПК. Образувано е по молба на М. Н. П., чрез процесуалния му представител адв. К. Москов, с искане за допълване на решение № 1456 от 17 февруари 2025 г. по адм. д. № 9445/2024 г. по описа на Върховен административен съд, второ отделение, в частта за разноските. За да се произнесе по искането, с което е сезиран, Върховният административен съд, състав на Второ отделение, взе предвид следното: Искането е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С решение № 14610 от 13 август 2024 г. постановено по адм. д. № 342/2024 г. по описа на АССГ, II отделение, 30 състав, първоинстанционният съд е отменил отказ на главния архитект на Столична община, обективиран в писмо изх. № САГ23-ГР00- 2114-1/12 декември 2023 г. и е осъдил Столична община да заплати на жалбоподателя сума в размер на 610 лв., представляваща направените по делото разноски. С определение № 5589/08 май 2024 г., постановено по адм. д. № 4246/2024 г. по описа на ВАС, Второ отделение, съдът е отменил определение № 1932 от 21 февруари 2024 г., постановено по адм. д. № 342/2024 г. по описа на АССГ и е осъдил Столична община да заплати на М. П. сумата от 30 лв., представляваща |направени по делото разноски. С решение № 1456 от 17 февруари 2025 г., постановено по адм. д. № 9445/2024 г. по описа на ВАС, съдът е оставил в сила решение № 14610 от 13 август 2024 г., постановено по адм. д. № 342/2024 г. по описа на АССГ и е осъдил Столична община да заплати на М. П. направената сума в размер на 600 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. При така изложените факти, настоящият съдебен състав счита, че искането, с което е сезиран е за „изменение“ на решението в частта за разноските чрез увеличаване на техния размер, а не представлява искане за „допълване“ на решението в тази част. Надлежно искане за допълване на съдебния акт в частта за разноските би било налице в случай, че съдът е пропуснал да се произнесе изобщо по претенцията на страна за разноски, каквато хипотеза не е налице в случая. На всеки един етап от разглеждане на делото, с оглед изхода, съответният съд се е произнесъл по направеното пред него искане за присъждане на разноски. От изложеното следва, че претендираната сума в общ размер на 1240 лв. (610 лв. - по първоинстанционното производство; 30 лв. - по обжалване с частна жалба пред ВАС и 600 лв. - по касационното производство по адм. д. № 9445/2024 г.) вече са присъдени, поради което не е необходимо повторното им присъждане от страна на ВАС. Предвид изложените мотиви, искането на М. Н. П., за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, следва да се отхвърли. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,