Определение № 2016 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2854/2023 г.

Производство по чл. 83, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 4396/12.03.2024 г. по регистъра на ВКС, подадена от касатора по настоящото дело И. Т. Ч. за освобождаване от държавна такса за производството по разглеждане на касационната му жалба против решение № 1570/19.12.2022 г. по гр. д. № 515/2022 г. на Апелативен съд – София, 10 – ти граждански състав. С определение № 781/22.02.2024 г. по делото ВКС в настоящият си състав е допуснал касационно обжалване на цитираното по - горе въззивно решение и е указал на жалбоподателя И. Ч. да внесе държавна такса в размер на сумата от 20 000. 62 (двадесет хиляди лв. и 62 ст.) лева по сметка на ВКС в едноседмичен срок от съобщението и да представи документ за внасяне на таксата в деловодството на ВКС в същия срок. Страната е предупредена, че при неизпълнение на указанията на съда касационната жалба ще бъде върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, а образуваното по нея производство пред касационния съд прекратено. В срока за внасяне на сумата от касатора е постъпила горецитираната молба с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК, с искане за освобождаване от заплащане на държавна такса за разглеждане на касационната жалба, поради липса на средства. Изложени са твърдения за наличие у страната на онкологично заболяване през последните 4 години (карцином на гърлото), което само по себе си изисква провеждане на специфично и скъпоструващо лечение. Сочи се, че това обстоятелство е довело до ограничаване на обема на изпълняваните от касатора служебни задължения като частен съдебен изпълнител (ЧСИ) в резултат на възложените му от държавата функции по принудителното изпълнение на частни притезания и с възможност за събиране на публични вземания, а оттам – и на спад на приходите му от упражняване на дейността на ЧСИ. Поддържа, че с решение на ТЕЛК от 2020 г. му била определена степен на нетрудоспособност от 75 %. Наложилите се оперативни интервенции и интензитета на процедурите наложи и предаване архива на замесващ ЧСИ, който го управлявал от м. юли до края на м. декември 2023 г. С декларация, инкорпорирана в молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК молителят е декларирал, че притежава в собственост единствено идеална част от рибарник край [населено място], който е възбранен, като стойността му не покрива задълженията му; че доходите, които реализира от упражняване на възложените му от държавата функции на ЧСИ покриват единствено и само разходите за издръжка на кантората му (консумативи, заплати, осигуровки); че няма спестявания и парични влогове, както и каквито и да са странични доходи (от наем, аренда, пенсия и други); не притежава дялове или акции в търговски дружества, нито МПС или друга скъпо струваща техника и обзавеждане; издържа според възможностите си своята непълнолетна дъщеря, както и че до скоро покривал и разходите за престоя на своята майка в хоспис. Приложена е изобилна медицинска документация за заболяването на касатора и провежданото лечение, както и нарочна декларация (л. 181 от делото на ВКС), с която са декларирани обстоятелства под страх от наказателна отговорност - само досежно доходите за 2023 г. Посочено е, че средномесечният разход за издръжка на кантората на ЧСИ възлиза на около 4 000 – 4 500 лв. като отново са изтъкнати обстоятелствата по молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК: че деклараторът няма спестявания и парични влогове, както и каквито и да са странични доходи (от наем, аренда, пенсия и други); не притежава дялове или акции в търговски дружества, нито МПС или друга скъпо струваща техника и обзавеждане. В друга декларация – за материално и гражданско състояние, лицето е декларирало под страх от наказателна отговорност още, че получава месечен доход без да сочи неговия размер и източникът му, че не упражнява дейност като ЕТ, нито извършва услуги с личен труд, нито пък извършва селскостопанска дейност, като в същото време е посочил, че упражнява дейност като ЕТ, извършва услуги с личен труд (селскостопанска дейност и получава годишен доход без да сочи сумата; декларирал е също, че има сключен граждански брак, но е в процес на развод, като заедно със съпругата си осигуряват издръжка на трима души, чийто източник са доходи на съпругата му; декларирал е, че не може да посочи доходите на съпругата си, тъй като живеят повече от година разделени и нейната професия не предполага твърдо месечно възнаграждение; че имотът му в [населено място] – рибарник е с площ от 18 дка и не функционира; че не притежава МПС, както и дялове и акции в търговски дружества; че месечната му издръжка за лечение на заболяването изисква допълнителни периодични разходи от около 2 000 – 2 200 лв. месечно. В изпълнение на разпореждането на съдията – докладчик с молба вх. № 5707/02.04.2024 г. по регистъра на ВКС молителят Ч. е представил копия на платежни документи във връзка с разходите му за лечение на заболяването и предвид на доходите му за 2023 г. е поискал отново освобождаване от заплащане на д. такса за производството по разглеждане на касационната му жалба, поради липса на средства за посрещане на този разход. С трета молба, вх. № 6482/15.04.2024 г. по регистъра на ВКС е представена нова декларация за материално и гражданско състояние на молителя, с която той е декларирал – под страх от наказателна отговорност, че: е самоосигуряващо се лице; разведен е; упражнява дейност като ЧСИ с месечен доход от 2 000 – 2 400 лв.; притежава 1/2 ид. част от недвижим имот – рибарник в землището на [населено място], с площ от 18 дка – имотът е възбранен, пустеещ и не функционира; не притежава МПС, нито дялове и акции в търговски дружества и не получава дивиденти от дялове, акции, облигации или ценни книжа; няма парични влогове, както и че страда от онкологично заболяване с усложнения, за което провежда скъпоструваща химио терапия и лечение, довело до намаляване обема на упражняваната дейност като ЧСИ и на приходите от нея. При горните обстоятелства, ВКС в настоящия си състав намира молбата с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК за частично основателна. Съгласно цитираното правило се освобождават от такси и разноски физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. Тежестта за доказване липсата на „достатъчно средства“ се възлага изцяло на молителя. Въз основа на представените данни и с оглед дължимият размер на държавната такса се налага извода за частична основателност на молбата. Съображенията за това са следните. На първо място, макар и да упражнява дейност като частен съдебен изпълнител (ЧСИ) касаторът - молител в това производство, е дееспособно физическо лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни притезания и предоставя възможността за събирането и на публични вземания (чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 5, ал. 1 ЗЧСИ). В случая се касае за физическо лице, с което се удовлетворява главната предпоставка по чл. 83, ал. 2 ГПК. На второ място, макар молителят е в трудоспособна възраст, същият е диагностициран с онкологично заболяване, което намалява неговата работоспособност и ограничава възможностите за извършване на възложената от държавата функция по принудително изпълнение на притезанията на частните субекти, вкл. и с възможност по възлагане събирането на публични вземания. Те пък, имат за последица намаляване на приходите от тази дейност и рефлектират на спестяванията, както и на възможностите за реализиране на средства за придобиване на имущество. Вън от това обаче, не може да бъде игнорирано обстоятелството, че молителят продължава да упражнява дейност като ЧСИ, макар в намален обем и интензитет, и да реализира приходи, които са достатъчни да покрият месечните разходи по издръжката на кантората му, от порядъка на 4 000 – 4 500 лв. (видно от така декларираното обстоятелство). Същият има възможност да посреща и допълнителните разходи по лечението си, възлизащи средномесечно на около и малко над 2 000 лв., като в същото време декларираните му приходи са между 2 000 – 2 400 лв. месечно. Налага се, че молителят дори и декларира, че не разполага с имущество и доходи, с които да посрещне плащането на дължимата за производството по разглеждане на касационната жалба държавна такса от 20 000 лв., продължава да осигурява средства за себе си, за непълнолетната си дъщеря и за издръжката на кантората си като ЧСИ, чиято дейност не е преустановена. Така той опровергава тезата, че е материално затруднено лице. Освен това, буди внимание факта, че молителят не е декларирал (а е бил длъжен да го стори) към датата на сезирането с молбата по чл. 83, ал. 2 ГПК - м. март 2024 г., придобитото със съпругата му Р. Г. имущество, нито пък е посочил какъв е избраният режим на имуществените отношения между съпрузите, които, към този момент се намирали в процес на развод (постановен едва към 15.04.2024г., доколкото тогава е декларирано прекратяването на брака с развод). Нещо повече, дори и в процес на развод, с молбата си от 12.03.2024 г. касаторът И. Ч. релевира доводи за „справедливост“ в защита на финансовия интерес на Р. Ч. – също ЧСИ, негова съпруга тогава, макар да декларира, че повече от една година двамата да живеят разделено и няма никаква информация за доходите й. Интересите на двамата бивши съпрузи, живеещи от дълго време във фактическа раздяла, не предполагат подобен род загриженост към делата на другия и защита на неговите финансови интереси, което пък поражда съмнение за подбудите касаторът да го прави. Това обстоятелство е в противовес с изнесеното от последния и дава основание за извод, че той разполага със средства за издръжка, вкл. и кантората си и е финансиран от бившата си, вече, съпруга, в чийто патримониум се намират понастоящем придобитите от съпрузите имоти и натрупани спестявания. Лишено от логика и житейски неправдоподобно е лице на 62 годишна възраст, упражняващо дългогодишно дейност като ЧСИ с район на действие Софийски градски съд, да не притежава имоти, да няма никакви спестявания и да не разполага със средства за издръжка, като в същото време не декларира придобитото имущество със своята съпруга – също ЧСИ, нито сочи избраният от тях режим на имуществени отношения след като посочва, че е женен (т.е. е в процес на развод, който не е постановен от съда, към м. март 2024 г.). Горните данни разколебават извода, че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените ѝ процесуални права по делото ( макар ВКС в мотивите към указанията по т. 12 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК да е разяснил, че определящо за преценката на съда значение има депозираната декларация, предвидена от закона като доказателствено средство за установяване на относимите обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК). Предвид на материалните възможности на касатора Ч. (ограничени с оглед онкологичното му заболяване, изискващо време за лечение и водещо до намаляване на работоспособността, а оттам и на приходите от дейността, която държавата му е възложила да упражнява), от една страна и от друга – преценката на тези възможности (съпоставянето им) с конкретното законоустановено задължение и неговото изпълнение за внасяне на държавна такса в размер на 20 000. 62 лв. този състав на ВКС счита, че молбата за освобождаване от такса е основателна за сумата над 10 000 лв. до определената от съда 20 000. 62 лв. За сумата до размер на 10 000 лв. молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Тази сума представлява средствата, необходими за издръжката на кантората на ЧСИ И. Ч. за около 2 месеца и половина, която продължава да работи и да се извършват изпълнителни действия по дела, т.е. обезпечена е финансово, дори и при ниските приходи, които се декларират от И. Ч.; обстоятелството, че отношенията му с бившата съпруга, също упражняваща дейност на ЧСИ не изключват нейна финансова подкрепа и помощ. Затова се налага извод, че отделянето на сума в посочения по - горе размер и заплащането й по бюджета на съдебната власт по сметка на ВКС не би затруднило страната в материално отношение и то по начин, който й препятства упражняването на правото на разглеждане на касационната жалба срещу въззивното решение на апелативния съд в София по гр. д. № 515/2022 г. В обобщение, този състав на ВКС приема, че касаторът няма достатъчно средства по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК за заплащане на пълния размер на определената държавна такса за разглеждане на касационната му жалба по същество – т. е. че страната е с недостатъчни доходи и имущество, от което би могла да се издържа без да го отчуждава, за да заплати за държавна такса над сумата от 10 000 лв. до 20 000. 62 лв. Ето защо, за сумата от 10 000. 62 лв. жалбоподателят И. Т. Ч. ще следва да бъде освободен от заплащане като д. такса по сметка на ВКС. В останалата й част – за сумата от 10 000 лв. молбата е неоснователна и ще следва да се остави без уважение. Воден от горното, ВКС, III г. о.