Решение № 2147 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11761/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/. Образувано е по касационна жалба на Г. Х. К. от гр. Сапарева баня, чрез процесуалния му представител адв. Димитров, срещу решение № 1070 от 01.07.2025г., постановено по адм. дело № 52/2023г. по описа на Административен съд – гр. Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 18 – 666 от 18.01.2023г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. Кюстендил, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на [населено място], общ. Бобов дол, обл. Кюстендил, състоящо се в отстраняване на явна фактическа грешка за нанасяне на съществуващ на място язовир и прилежащите му съоръжения, чрез коригиране на границите на ПИ идентификатори № 55364.15.37, № 55364.15.41, № 55364.15.47, № 55364.15.10, № 55364.15.11, № 55364.15.9, № 55364.15.63 и № 55364.15.64 и са обособени два нови ПИ идентификатори № № 55364.15.174 и № 55364.15.175, В ЧАСТТА с която са засегнати имотите собственост на жалбоподателя, а именно ПИ идентификатори № № 55364.15.9, № 55364.15.11 и № 55364.15.47, както и по отношение на ПИ идентификатор № № 55364.15.64 с предназначение за селскостопански, горски, ведомствен път, който е собственост на община Бобов дол. С решението жалбоподателят е осъден да заплати разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди, че оспореното решение не отговаря на изискванията на чл. 172а АПК, тъй като не съдържа мотиви защо съдът е формирал извод за наличие на основанието, на което е издадена заповед. Навежда съображение, че не е безспорно установено наличието на хипотезата на явна фактическа грешка по § 1 т. 9 ДР на ЗКИР /в относимата редакция от ДВ бр. 57/2016г., действала към момента на издаване на оспорената заповед/, тъй като несъответствието в границите на съществуващи на място топографски обекти в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, изисква извършването на геодезическо измерване и изготвен официален протокол за трасиране. Посочва в тази връзка, че от вещото лице при изготвяне на експертизата не е направено геодезическо измервани и не е съставен протокол. Най – накрая навежда и съображения за това, че е необоснован извода на съда, че мотивите за оспорената заповед се съдържат в други материали по административната преписка, без обаче да конкретизира в кои материали се съдържат такива мотиви. Посочва, че в преписката такива не се съдържа, както и твърди и допудопуснато съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като оспореният акт не му е бил съобщен по надлежния ред. В допълнение към касационната жалба е изложил съображения, че тъй като е придобил имотите от реституираните собственици, то по отношение на него не е приложим редът за обезщетение по чл. 10б от ЗСПЗЗ. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта в оспорената й част. Претендира разноски, включително и за настоящата инстанция. Ответниците началник на СГКК – гр. Кюстендил, община Бобов дол,ППЗК „Шатрово - 94“, В. Й. К., В. Ж. Ш., Й. Ж. Ш., Н. Б. Г., Й. Д. А., Д. Б. Т. и Р. Б. Т. не изразяват становище по касационната жалба. Ответниците С. В. Т., Д. В. Ш. и Н. В. Ш., чрез процесуалния си представител адв. Хаджийски, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Ответниците К. Д. Г. и В. Д. Д., чрез процесуалния си представител адв. Павлова, изразяват становище за основателност на касационната жалба. Ответникът Държавно предприятие /ДП/ „Управление и стопанисване на язовирите“, чрез процесуалния си представител юрк. Радова и в открито съдебно заседание чрез адв. Ялъмов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради и което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Кюстендил е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му по чл. 53б ал. 5 т. 1 /в относимата редакция от ДВ бр. 57/2016г., действала към момента на издаване на оспорената заповед/ във връзка с чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, при изпълнена процедура по чл. 53б ал. 4 ЗКИР /отм. ДВ бр. 95/2025г. в сила от 09.02.2026г., но действала към момента на издаване на оспорената заповед/, както и при надлежно уведомяване на заинтересованите страни по чл. 53б ал. 7 ЗКИР /в относимата редакция от ДВ бр. 57/2016г., действала към момента на издаване на оспорената заповед/. Посочил е, че оспореният акт съдържа мотиви, като е обосновал и че такива могат и се съдържат и в административната преписка, като установените фактически основания за издаването му, съответстват на посочените правни такива. Приел е и че от събраните в хода на производството доказателства, включително съдебно – техническа експертиза, се установява несъответствие между границите на топографски обект – язовир, като с процедираното изменение язовира и съставните му елементи са нанесени в обхвата на ПИ идентификатор № 55364.15.37. Посочил е, че в действащата КК имота на язовира и околните такива са нанесени при съобразяване на границите по плана за земеразделяне, без да е било отчетено изискването на чл. 63 ал. 1 и 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правила и нормативи по устройство на отделните видове територии и устройствени зони /по – долу Наредба № 7 от 22.12.2003г./, а именно че необходимата площ за язовири и водоеми се определя от очертанията на чашата при максимално водно ниво на преливника, като при язовирите откъм сухия откос на стената се добавя ивица равна на 2 пъти височината на стената, мерено от петата на откоса. Посочил е и че съобразно установяванията на СТЕ с процесното изменение добавената ивица, равна на 2 пъти височината на стената, мерена от петата на откоса на язовир „наименование“, попада в изменения имот. При тези факти е обосновал материална законосъобразност на заповедта, тъй като е достигнал до извод за наличие на правното основание по чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР във връзка с § 1 т. 9 ДР на ЗКИР във втората хипотеза /в относимата редакция от ДВ бр. 57/2016г., действала към момента на издаване на оспорената заповед/, а именно несъответствие в границите на съществуващ на място топографски обект с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания на язовира и прилежащите му съставни елементи и границите им от карти и планове, одобрени по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, поради и което са били налице предпоставките за отстраняване на явна фактическа грешка и нанасянето на обектите при съобразяване на чл. 63 ал. 1 и 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. Поради това е приел наличие на предпоставките по § 1 т. 9 ДР на ЗКИР /в относимата редакция от ДВ бр. 57/2016г., действала към момента на издаване на оспорената заповед/ за отстраняване на явна фактическа грешка в кадастралната карта. Приел е и че е неоснователно наведеното възражение за наличието на спор за материално право, тъй като наличието на такъв е пречка за изменение на КККР в хипотезата на непълнота и грешка по чл. 54 ал. 1 и 2 във връзка с чл. 51 ал. 1 т. 2 ЗКИР, но е неотносимо към изискванията за изменение на КККР при установена явна фактическа грешка по чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР. По тези съображения е приел и материална законосъобразност на заповедта в обжалвана й част и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на оспореното решение, поради незаконосъобразност на извода на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Правилно в оспореното решение съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия и без допуснати нарушения на административно производствените правила. Неоснователно е възражението на касатора за допуснато съществено административно нарушение, тъй като оспорената заповед не му е била връчена по предвидения за това ред, като напротив от доказателствата по делото е видно, че на същият е изпратено съобщение за това и е редовно връчено на лице от домашните му, а именно неговата майка. Представени са и доказателства, че жалбоподателят е уведомен за започналото производство, като включително е участвал в него, подал е и възражение относно процедираното изменение. Видно от представената по делото административна преписка действително е поискано изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър относно нанасянето на язовир „наименование“, общ. Бобов дол на основание допусната явна фактическа грешка по смисъла на § 1 т. 9 ДР на ЗКИР /в относимата редакция от ДВ бр. 57/2016г., действала към момента на издаване на оспорената заповед/. Като този извод се потвърждава и от представената преписка и всички доказателства за изпълнена процедура по чл. 53б ал. 4 ЗКИР /отм. ДВ бр. 95/2025г. в сила от 09.02.2026г., но действала към момента на издаване на оспорената заповед/, включително с проведена такава относно изпращане на преписката на Областната дирекция „Земеделие“ и определяне на засегнати имоти, за които се следва обезщетение, между които се установява, че са и имотите на жалбоподателя, което по реда на чл. 53б ал. 6 ЗКИР /в относимата редакция от ДВ бр. 57/2016г., действала към момента на издаване на оспорената заповед/ следва да бъде определено съгласно чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ или чл. 6 и § 8 от ЗВСГЗГФ. Неотносимо към настоящото производство и към наличието на предпоставките за отстраняване на явната фактическа е грешка е възражението на касатора, че според него не попада в кръга лица, на които се следва обезщетение. Предвид събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ, се установява, че е заявено изменение на КК поради допусната явна фактическа грешка и е проведена изцяло производството по чл. 53б ЗКИР /в относимата редакция от ДВ бр. 57/2016г., действала към момента на издаване на оспорената заповед/ във връзка с основанието за изменението на КК по чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР. Правилен е извода на съда, че мотивите на оспорения акт могат да се съдържат и в административната преписка, както е и в настоящия случай. Съобразно ТР № 16/31.03.1975г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в документите към административната преписка, ако изхождат от същия орган. В случая е изпълнено това условие, както беше посочено и по – горе, както и правилно е приел първоинстанционният съд, като административната преписка съдържа и скица - проект за изменение на КККР, уведомления по чл. 26, ал. 1 АПК, удостоверение за приемане на проект за изменение на КК, изпълнение на процедурата по чл. 53б ал. 4 /в относимата редакция от ДВ бр. 57/2016г., действала към момента на издаване на оспорената заповед/ и списък на засегнатите имоти за обезщетяване по чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ и др. Съвкупната преценка на всички тези доказателства потвърждава изводите на АС – гр. Кюстендил, че оспореният акт е мотивиран и се установява безспорно, че изменението на КККР - предмет на заповедта, е извършено на основание отстраняване на явна фактическа грешка по чл. 53б ал. 1 - 6 /в относимата редакция от ДВ бр. 57/2016г., действала към момента на издаване на оспорената заповед/ във връзка с чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР. От приетото по делото заключение на вещите лица – геодезист и хидроинженер се установява, че имотът на язовира и околните му, включително на жалбоподателя, са нанесени в КК при съобразяване на границите по картата на възстановената собственост /КВС/, в която обаче е допусната фактическа грешка при нанасяне на площта на язовира, т. е. налице е явна фактическа грешка по смисъла на чл. 51 ал. 1 т. 3 ЗКИР във връзка с чл. 53б ал. 1 ЗКИР и § 1 т. 9 /в относимата редакция от ДВ бр. 57/2016г., действала към момента на издаване на оспорената заповед/, предложение второ от ДР на ЗКИР. Съгласно легалната дефиниция на § 1 т. 9 ДР ЗКИР второ предложение /в относимата редакция от ДВ бр. 57/2016г., действала към момента на издаване на оспорената заповед/ явна фактическа грешка е „несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд“. Разпоредбата на § 1 т. 9 второ предложение ДР на ЗКИР /в относимата редакция от ДВ бр. 57/2016г., действала към момента на издаване на оспорената заповед/ касае неурбанизирана територия с установено несъответствие на съществуващите на място граници на съществуващия още преди възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ язовир с тези по КВС, инкорпорирани в действащата КККР. В случая границите са определени с преки геодезически измервания, направени през 2019г., което СТЕ потвърждава, че е извършено, при което е установено несъответствие с нанесеното в КВС, което пък е пренесено в КК. Неоснователно е възражението, че не са извършени геодезически измервания от вещото лице, тъй като на първо място видно от СТЕ и то е извършило такива, но законовото изискване при установяването на явната фактическа грешка е да бъдат извършени такива в административното производство, което пък от СТЕ се установява, че е направено. Предвид изложеното правилен извода на АС – гр. Кюстендил, че процесната заповед е издадена на съответно правно основание и се явява законосъобразна, като преценката й за съответствие с материалния закон съгласно чл. 142 ал. 1 АПК се извършва в съответствие с действалия такъв към момента на издаването й. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Искането на ответника по касация Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК следва да бъде присъдено в минимален размер от 200 лева, съответен на 102,26 евро, на основание чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,