Решение № 7660 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2845/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Р. П. Д., наименувана „жалба – иск“, за отмяна на Решение № 2616/17.12.2025 г., постановено по административно дело № 312/2025 г. по описа на Административен съд – Добрич. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците - Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК), гр. София, Национална експертна лекарска комисия, ТЕЛК към МБАЛ "Добрич" АД, Териториално поделение на НОИ – Добрич, Агенция за хората с увреждания и Регионална дирекция "Социално подпомагане" – Добрич не изразяват становища по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С Решение № 2616/17.12.2025 г., постановено по административно дело № 312/2025 г., Административен съд – Добрич е отхвърлил жалбата на Р. П. Д. срещу Експертно решение (ЕР) № 91320 от заседание № 52 от 03.06.2025 г. на Специализиран състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК, в частта, в която е определен 80 % ВСУ (вид и степен на увреждане. Присъдил е разноски. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че ТЕЛК при „МБАЛ – Добрич“ АД е преосвидетелствала Р. Д. поради изтичане на срока на действие на предходното ЕР на ТЕЛК, с което му е определена 50 % ТНР за срок от две години – до 01.06.2022 г, като е издал ЕР № 92971 от заседание № 129 от 08.07.2022 г., с което е определила същия процент на ТНР за срок от три години - до 01.07.2025 г. Отразената водеща диагноза е [заличен текст]. Р. Д. е обжалвал решението по административен ред, възразявайки срещу степента на ТНР, срока на инвалидността и датата, на която изтича този срок. Жалбата е разгледана от Специализирания състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК, който с ЕР № 90802 от заседание № 156 от 15.09.2022 г. е отменил изцяло ЕР на ТЕЛК и е върнал преписката за ново освидетелстване. Решението на НЕЛК е обжалвано по съдебен ред. С влязло в сила Решение № 373 от 27.10.2023 г. по адм. дело № 585/2022 г. Добричкият административен съд го е отменил и е върнал преписката на НЕЛК със задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона. В изпълнение на съдебното решение Специализираният състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК се е произнесъл с ЕР № 90049 от заседание № 4 от 08.01.2024 г., с което е отменил ЕР на ТЕЛК по оценката на трайно намалената работоспособност и по срока на инвалидността, като е увеличил ТНР от 50 % на 80 % и е намалил срока на определената ТНР от 3 на 2 години – до 01.07.2024 г. Като водеща диагноза е посочена [заличен текст]. Повторното решение на НЕЛК е обжалвано пред Административен съд – Добрич, който с Решение № 212 от 06.02.2025 г. по адм. дело № 45/2024 г. го е отменил и е върнал преписката на Специализирания състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е приел, че процесното ЕР кореспондира изцяло с мотивите към предходното отменително решение, в частта по отношение на установения процент ТНР, но е издадено в противоречие с материалния закон в частта по отношение на определения срок на ТНР. Основните съображения на съда са били, че към датата на постановяване на обжалвания акт освидетелстваното лице е навършило възрастта по чл. 68 от КСО за придобиване на право на пенсия за ОСВ, поради което е следвало да му бъде определен пожизнен срок на инвалидност на основание чл. 69, ал. 7 от НМЕ и чл. 101, ал. 5 от ЗЗ. Съдебното решение не е обжалвано и е влязло в сила. При новото разглеждане на жалбата Специализираният състав по вътрешни, белодробни и ССЗ на НЕЛК е издал оспореното пред Административен съд - Добрич ЕР № 91320 от заседание № 52 от 03.06.2025 г., с което е отменено ЕР на ТЕЛК, призната е 80 % степен на увреждане без чужда помощ (ВСУ) и е определен пожизнен срок на инвалидност съгласно чл. 69, ал. 7 от НМЕ, с вписана водеща диагноза [заличен текст]. Органът е посочил, че се произнася по документи на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, като относно определения срок на инвалидност се е позовал на решението на Административен съд – Добрич от 05.02.2025 г. Съдебният акт, предмет на касационен контрол, е правилен. Постановен е по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му и след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Решението на Административен съд Добрич е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите и значими за правилното решаване на спора доказателства, прецизно е установил всички релевантни за спорното право факти, обсъдил е наведените от страните доводи и е извел обосновани правни изводи, съображенията за които изцяло се възприемат от касационната инстанция и не е необходимо дословно да бъдат преповтаряни. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за спора материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Оплакванията на касатора за обратното не могат да бъдат споделени по следните съображения: Първоинстанционният административен съд е приложил правилно материалноправната норма на чл. 62 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ), която поставя изискване видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност да се определят въз основа на представената медицинска документация, обективираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган и/или система, а в случаите по чл. 40, ал. 2 от Правилника по чл. 109 от Закона за здравето - въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални изследвания. Съобразно чл. 63, ал. 3 НМЕ, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни точки в приложение № 1, процентът на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти съгласно приложение № 2. Специализираните състави на НЕЛК разглеждат и се произнасят по обжалваните решения на ТЕЛК въз основа на медицинската документация към момента на постановяване на обжалваното решение (чл.43, т.1 ПУОРОМЕРКМЕ). Прецизно установените обстоятелства във връзка с действителното здравословно състояние на Р. Д. обосновават като правилна определената степен на ТНР от 80 % степен на увреждане без чужда помощ, при водеща диагноза - [заличен текст]. Съгласно чл.69, ал.1 от НМЕ, срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Определянето на конкретния срок попада в обхвата на оперативната самостоятелност на органите на медицинската експертиза като в случая не се констатира да са нарушени изискванията за законосъобразното й упражняване. Срокът на инвалидността не се свързва само с водещото заболяване. Той зависи от общото комплексно състояние, придружаващите заболявания, възрастта и възможностите за възстановяване. Правилно в случая първоинстанционният съд е потвърдил оспореното ЕР на НЕЛК, определящо 80 % степен на увреждане без чужда помощ (ВСУ) и пожизнен срок на инвалидност съгласно чл. 69, ал. 7 от НМЕ, с вписана водеща диагноза [заличен текст]. Обоснован и законосъобразен е изводът му, че органът е приложил правилно материалния закон като се е произнесъл по документи на основание чл. 50, ал. 1 от ПУОРОМЕРКМЕ, а относно определения срок на инвалидност се е позовал на решението на Административен съд – Добрич № 212 от 06.02.2025 г. по адм. дело № 45/2024 г. Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, Административен съд Добрич е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Съдебното решение е надлежно мотивирано, като не са налице твърдените в касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в едностранно обсъждане на събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил задълбочено приобщените доказателствени средства, анализирайки съдържащия се в тях доказателствен материал и съпоставяйки установените фактически обстоятелства поотделно и в тяхната съвкупност, и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение