Определение № 106 от 28.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1464/2020 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на адв. П. К., в качеството й на процесуален представител на С. С. Т., с искане за допълване на определение № 207/26.03.2021 г. по настоящото дело, като се присъди адвокатско възнаграждение за касационното производство. Ответната страна – Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] – не депозира отговор. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че искането е депозирано в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и следва да се разгледа по същество. Производството по т.д. № 1464/2020 г. на ВКС, І т.о. е образувано по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], против решение №93 от 12.03.2020г. по т.д. № 46/20 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №117/09.10.2019г., постановено по търг. д. № 71/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково, в обжалваната част, с която „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място], е осъдено да заплати на С. С. Т. сумата от 25 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на внука й – Я. Н. Н., настъпила на 16.09.2013г. в резултат на пътно – транспортно произшествие ведно със законната лихва, считано от 08.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, а искът за разликата до размера от 40 000лв., ведно със законна лихва за периода от 16.09.2013г. до окончателното изплащане, е отхвърлен. Настоящият състав с определение № 207/26.03.2021 г. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение. В определението липсва произнасяне по искането за разноски. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е основателна. Искане за възмездяване на разноски, в случай на позитивен резултат за ответната по касационната жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място],страна е направено своевременно, с депозиран отговор вх. № 3256/24.08.2020 г. на касационната жалба, чрез процесуалния представител на страната адв. К., редовно упълномощена с пълномощно, представено към отговора. С отговора, представляващ списък на разноските, съгласно чл. 80 ГПК е представен още договор за правна помощ и съдействие от 14.08.2020 г., с който е уговорено възнаграждение в размер на 1700,00 лв., платими в брой, който съгласно т.1 от ТР № 6 от 6.11.2013г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС представлява разписка и удостоверява плащането на сумата. На основание §2а от ДР на Наредбата следва да се начисли и ДДС, тъй като адвокатското дружество е регистриран по ЗДДС субект съгласно представено удостоверение за регистрация. Сумата от 1700 лв. е поискана от адв. К. като такава с вкл. ДДС, поради което същата следва да се присъди така, както е претендирана. При тази фактическа обстановка са налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно разясненията, дадени с т. 1 на Тълкувателно решене № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС – страната е отправила своевременно искане за присъждане на разноски, съизмерими със заплатено от същата адвокатско възнаграждение, като е доказала заплащането му. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение