Определение № 179 от 19.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1340/2019 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от Д. К. П. от [населено място] против определение № 18 от 16.01.2019г. по гр.д.№ 4668/2018г. на ІV г.о. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане като недопустима молбата му за отмяна на влязло в сила решение № 7432 от 14.11.2012г. по ч.гр.д.№ 13155/2012г. на Софийски градски съд. Счита постановения акт за неправилен и желае да бъде отменен. Срещу частната жалба не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в жалбата доводи и данните по делото, я намира за неоснователна по следните съображения: Предходният състав на ВКС е бил сезиран с подадена, на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, молба за отмяна на влязло в сила решение № 7432, с което Софийски градски съд е потвърдил решение от 5.07.2012г. по гр.д.№ 6860/2011г. на СРС, с което е отхвърлен иска с правна квалификация по чл.26 ал.2 ЗЗД, предявен от Д. К. П. против Е. А. В., за признаване на установено, че договорът за покупко-продажба, обективиран в н.а.№ 64/11.11.1998г. по н.д.№ 74/1998г. е с който наследодателката на молителя Д. К. П. е прехвърлила на Е. А. В. собствеността върху дворно място с площ от 550кв.м., находящо се в [населено място],[жк], съставляващо им.пл.№ 459 кв.29 е нищожен поради липса на съгласие на продавачката. Решаващият мотив на състава на ВКС за оставяне без разглеждане на молбата за отмяна е, че в подадената молба за отмяна за изложени доводи само за неправилност на гореописания съдебен акт и независимо от дадените, съгласно т.10 ТР №7/31.07.2017г. по т.д.№ 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, указания на молителя за конкретизиране на посочените от него основания по чл.303 ГПК, той не е представил изложение на обстоятелствата, обосноваващи посочените от него хипотези на чл.303 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. В сега подадената частна жалба, молителят отново релевира доводи, касаещи съществото на спора, приключил с влязлото в сила решение, като прилага различни доказателства, касаещи същия спор. Излага доводи и за наличие на престъпно деяние по чл.290 НК, без да представя надлежни доказателства, с които да установява извършването на такова. В жалбата се съдържа и искане за присъждане на обезщетение за умишлено нанесени му вреди и за възстановяване на надвзети суми, които не конкретизира, които искания са несъвместими с настоящето производство. Имайки пред вид изложеното, настоящият съдебен състав намира обжалваният акт за правилен. Съгласно т.10 от цитираното т.д.№ 7/2014г.: „молба за отмяна, която не е съдържа надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303 ал.1 ГПК е недопустима. ВКС се произнася с определение, с което я оставя без разглеждане”. В случая – при проверката си съдът е констатирал, че в молбата не се съдържа ясно и точно изложение на основанията за отмяна, поради което на молителя са дадени указания за отстраняване на констатираната нередовност. Въпреки предоставената му възможност, той не е изложил доводи във връзка с посочените основания. За да е редовна и процесуално допустима молбата за отмяна следва да съдържа твърдения за конкретни факти, които да сочат на релевираните основания. Не е достатъчно препращането към съответния законов текст на чл.303 ал.1 ГПК и не представлява изпълнение на изискването на чл.306 ГПК излагането на оплаквания за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, каквито са изложените в настоящия случай доводи. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение