Определение № 60525 от 01.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2349/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от М. Р. Р. и Р. Р. Р. срещу Решение № 49 от 16.06.2020 год. по т.д.№ 64/2020 год. на Бургаския апелативен съд с което е потвърдено в обжалваната му част Решение № 47 от 08.11.2019 год. по т.д.№ 19/2019 год. на Ямболския окръжен съд. С това решение, първоинстанционният съд е приел за основателни до размера на по 1250 лв. активно субективно съединените искове на М. и Р. Р. срещу „Дебитекс”ЕООД с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ, ведно със законната лихва. Отхвърлил е исковете за сумите над 1250 лв. и до 100000 лв. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК М. и Р. Р. сочат бланкетно основанията по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационен контрол. Правни въпроси не са формулирани. В изложението се съдържат доводи, че неправилно не е било допуснато назначаването на нова счетоводна експертиза, като допускането на експертизата би допринесло за точното прилагане на закона и развитието на правото. По реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК е депозиран отговор от ответника по жалбата „Дебитекс”ЕООД, чрез процесуалния му представител, в което се сочи, че липсват предпоставки за допускането на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски, съобразно заплатеното адв. възнаграждение. Приложен е списък с разноски и договор за правна помощ. Становището на настоящата съдебна инстанция за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване се основава на следното: Няма спор, че наследодателката на ищците Д. Р. е била съдружник в „Дебитекс”ЕООД, както няма спор и относно обема на дружественото и участие и прекратяването на членството, поради настъпила на 07.10.2018 год. смърт. Тъй като не са били уредени имуществените последици по чл.125 ал.3 ТЗ, претенцията на дъщерите и М. и Р. Р. е предявена по съдебен ред. Вземането по чл.125 ал.3 ТЗ всяка от тях е предявила за 75000 лв., а в производството пред ЯОС е допуснато увеличение при окончателна цена на исковете по 100000 лв. за всяка от тях. В хода на процеса ответникът е заплатил извънсъдебно на всяка една от ищците по 75000 лв. – половината от общата стойност на дружествения дял на Д. Р.. За да присъди на всяка от ищците по още 1250 лв., първоинстанционният съд се е позовал на заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, според което стойността на дружествения дялна на наследодателката по баланса към края на м.октомври 2018 год. възлиза на 152500 лв. По искане на ищцовата страна и съобразно поставени от нея въпроси е била допусната и допълнителна експертиза. Стойността на дружествения дял не е променена. Сезиран с въззивната жалба на М. и Р. Р., съставът на Бургаския апелативен съд подробно е обсъдил доводите по въззивната жалба свързани основно с експертното заключение. Стигнал е до извода, че ЯОС не е допуснал нарушение на процесуалния закон, първоинстанционното решение е обосновано и законосъобразно, поради което го е потвърдил. Както бе посочено по-горе, поставен значим правен въпрос липсва. Не са налице предпоставките, посочени в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС за допускане на факултативния касационен контрол на въззивния акт. С оглед изхода на спора, касаторите ще следва да заплатят на ответника по касация направените по делото разноски, съобразно заплатеното адв.възнаграждение от 1000 лв. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.