Определение № 50 от 07.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 800/2021 г.

Производството е по реда чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на община Разград срещу решение № 260074 от 03.11.2020г. по в.т.д.№ 394/2020г. на Апелативен съд Варна за отмяна на решението по т.д.№ 29/2019г. на ОС Разград и отхвърляне на насрещния иск, предявен от общината, срещу „Булинвестстрой Груп“ЕООД, [населено място] и срещу „Р - студио“ ЕООД, [населено място] /като съдружници в ДЗЗД “БУЛ“/ с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата 26 000лв. - частичен иск от сума в общ размер 180 212.04лв., претендирана като неустойка за забава за неизпълнение в уговорения срок на възложените дейности по договор за изработка № 76/17.03.2017г. за периода 03.05.2018г.-25.09.2018г. на основание чл.22 от договора. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Твърди се, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като съдът е следвало да разпита лицето, което е следвало да подпише акт 15, тъй като неподписването му е причина за образуване на настоящото дело. Приложеното към касационната жалба „изложение“ преповтаря доводите и оплакванията на касатора. Отново се поддържа, че съдът е следвало да разпита кмета на общината, който е следвало да подпише акт обр.15. Изложението съдържа анализ на събраните свидетелски показания и оплаквания за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. В съвместен писмен отговор ответниците по касация оспорват наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е била сезирана с жалба срещу уважения от с първоинстанционното решение насрещен иск, основан на твърденията на общината-възложител по процесния договор за проектиране, авторски надзор и изпълнение на СМР на сгради, че изпълнителят не е изпълнил възложените дейности в договорения срок. Приела е за безспорно установено наличието на валидно възникнало между страните правоотношение по договора за изработка с уговорен срок за изпълнение 02.05.2018г. Съставът на апелативния съд е мотивирал, че всички СМР, които са извършени след 02.05.2018г. представляват единствено само поправка на вече изпълнени в срок работи - по естеството си са отремонтиране на установени скрити недостатъци и на некачествено извършени работи. От друга страна е констатирана необоснована забава на община Разград да подпише предявения й от изпълнителя още през м.май 2018г. акт обр.15, без да е установена основателна причина за това, което е довело и до забава в предаването на обекта. По тези съображения е обоснован извод за неустановяване на твърдяното от общината забавено изпълнение на срока на строителството по вина на изпълнителя, в резултат на което за нея да е възникнало задължение за заплащане на претендираната по чл.22 от договора неустойка. Невъзможността искането за допускане на касационното обжалване да бъде уважено пряко следва от отсъствието на формулирана от касатора обща и допълнителна предпоставка за допускане на обжалването. „Изложението“ не съдържа въпрос и то такъв с правна характеристика, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а възпроизвежда оплакванията за неправилност на решението. Задължение на касатора е да обоснове предпоставките за допускане на решението до касационна проверка. Настоящата инстанция няма правомощие да извежда значимия за изхода на делото правен проблем от оплакванията на касатора за неправилност на решението. Несъгласието на страната с правните доводи, послужили като основание на въззивния съд да счете насрещния иск за неоснователен не може да послужи като основание за осъществяване на факултативния касационен контрол. Ответниците по касация не претендират и не доказват разноски за производството и такива не се присъждат. По изложените съображения, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.