Определение № 888 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 723/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна касационна жалба, подадена от Е. Д. М. против Определение № 846/20.06.2025г., постановено по адм.д. № 636/2023 г. по описа на Административен съд- София област. С обжалваното определение, административният съд е върнал частната жалба на М., подадена чрез адв. И. Юруков от САК, гр. София, ул. Позитано № 9, вх. Б, ет. 4, офис 12, от името на ищеца Е. Д. М., срещу Определение № 221/17.02.2025 г., постановено по адм.д. № 636/2023 г. по описа на АССО, с което е оставена без разглеждане исковата молба на М. с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявена срещу Административен съд- София град. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалвания съдебен акт, без да сочи основания за неговата неправилност, като предпоставка за исканата отмяна. От страна на ответника не е депозиран отговор. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от лице с правен интерес. Разгледана по същество, е неоснователна. За да върне подадената частна жалба вх. № 1265/20.02.2025г. срещу Определение № 221/17.02.2025 г., постановено по адм.д. № 636/2023 г. по описа на АССО, първоинстанционният съд е приел, че тя е нередовна като неотговаряща на изискванията на чл.231, вр. чл.212, ал.1, т.6 от АПК. Определението е правилно. Частната жалба срещу посоченото по-горе определение, с което съдът е върнал исковата молба на М. и е прекратил производството по делото е подадена от лице без представителна власт. Това е така, защото жалбата е подадена от адв.Юруков, а по делото липсват данни за надлежното му упълномощаване, както и няма разпореждане на съда за назначаването му като служебен защитник. Самият той, в молба от 02.09.2024г. сочи, че до момента няма пълномощно по делото от ищеца М., а в с.з., проведено на 10.09.2024г., последният е поискал предоставяне на правна помощ и по възможност назначаване на адв.Юруков за служебен защитник. Съдът е допуснал предоставяне на правна помощ и до САК е изпратено писмо за определяне на адвокат, но така и няма произнасяне по въпроса за назначаване на конкретен адвокат. С Разпореждане № 836/28.04.2025 г., на ищеца е изпратено копие от частната жалба, като му е предоставена възможност да се запознае с нея и изрази становище дали я поддържа, тъй като поради затруднения в комуникацията е подадена без предварителна уговорка с него/ обстоятелство, изрично посочено от адв.Юруков в частната жалба/. Разпореждането е връчено на Е. Д. М. на 02.05.2025 г. Срокът за изпълнение на дадените с него указания е изтекъл на 16.05.2025 г. и към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт все още не са изпълнени. След като ищецът не е потвърдил подадената от адв. Юруков частна касационна жалба и не е приподписал същата, правилно решаващият състав е приел, че тя е нередовна като неотговаряща на изискванията на чл.231, вр. чл.212, ал.1, т.6 от АПК и съответно и с оглед неизпълнението на указанията на съда в срока, даден с Разпореждане № 836/28.04.2025 г., са налице предпоставките на вр.чл.213а, ал.1, вр. чл.231 от АПК за връщане на същата. По изложените съображения, обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн.236 вр. с чл.221, ал.2, изр.1-во от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение