Определение № 2382 от 29.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1934/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на Чериът Моторс“ АД със седалище в гр. София, подадена чрез процесуален представител адв. Кръстев срещу определение № 1292 от 7.12.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка вх. № КЗК-874/2.10.2023 г., с което е оставеноа без уважение искането на процесуалния представител на "Чериът Моторс" АД за изменение на решение № 1162/09.11.2023 г., постановено по преписка № КЗК-874/2023 г. на КЗК в частта му за разноските (т. 2 от диспозитива). В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл.1 и 3 във вр. с чл. 236 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго определение, с което на частния жалбоподател бъдат присъдени изцяло направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 10 334,53 лева. Ответникът по частната жалба – кметът на община Пазарджик, представя писмен отговор чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ангелиева, в който се излагат подробни доводи за неоснователност на частната жалба и се претендира оспореното определение да бъде оставено в сила. Прави се и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване определение, за което е предвидена изрична обжалваемост в закона – чл. 217, ал. 4, изр. 2 от ЗОП. Частната жалба е подадена в срока по чл. 216, ал. 1 във връзка с чл. 217, ал. 4, изр. 2 от ЗОП и от страна по делото, за която обжалваното определение е неблагоприятно. Затова частната жалба подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Обжалваното определение е постановено в производството по чл. 217, ал. 4 във вр. с ал. 1 и ал. 2 от ЗОП във връзка с направено от „Чериът Моторс“ АД от процесуалния представител на "Чериът Моторс" АД за изменение на решение № 1162 от 09.11.2023 г. постановено по преписка № КЗК-874/2023 г. в частта му за разноските, с която на община Пазарджик е възложено да заплати на дружеството разноски в размер на 6500 лв., съставляващи платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Съобразно изложените в решението мотиви, КЗК е уважила направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение и е намалила претендирания от дружеството размер на адвокатско възнаграждение от 10 334, 53 лв. с ДДС на 2000 лв. с ДДС, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, както и разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Жалбоподателят счита, че КЗК няма право да намалява претендираното адвокатско възнаграждение под минимума, установен в Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съобразно чл. 8, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Според него, след като съгласно чл. 1, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират за производствата по глава двадесет и седма от Закона за обществените поръчки пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд, дължимата такса за разглеждане на жалбата се определя въз основа на "посочената от възложителя прогнозна стойност на обществената поръчка, съответно върху посочената прогнозна стойност на обособената позиция", то следва да намери приложение чл. 8, ал. 1 от Наредбата, който препраща към чл. 7, ал. 2 от Наредбата. Ето защо според него претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 8 612, 11 лв. без ДДС е в рамките на законоустановения минимум и дори под него, като се позовава и на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, във връзка с чл. 214 от ЗОП. На следващо място сочи, че КЗК не е изложила конкретни мотиви защо счита, че фактическата и правна сложност на преписката обосновават намаляване на претендираното адвокатско възнаграждение. Обжалваното определение е правилно като непротиворечащо на материалния закон и обосновано от данните по преписката. Съгласно чл. 217, ал. 1 от ЗОП Комисията за защита на конкуренцията се произнася по отговорността за разноските в съответствие с уреденото в глава 27 ЗОП и при условията и по реда на чл. 143 от АПК. Последната разпоредба в своята ал. 1 разпорежда, че когато съдът отмени оспорения административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал оспорения акт. В настоящата хипотеза решение № F409761/24.08.2023 г. на заместник-кмета на община Пазарджик за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: "Изпълнение на мерки за подобряване на устойчивата градска мобилност на Община Пазарджик и Община Пещера, чрез доставка на 6 броя нови, електрически, единични автобуси и специализирано оборудване към тях, в това число 6 броя зарядни станции за бавно зареждане и 1 брой зарядна станция за бързо зареждане" в рамките на процедура BG-RRP-8. 013 "Екологосъобразна мобилност" с финансиране от Механизма за възстановяване и устойчивост в изпълнение на инвестиция C8. I7 "Екологосъобразна мобилност – пилотна схема за подкрепа на устойчивата градска мобилност" на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на Република България" е отменено като незаконосъобразно по жалба на „Чериът Моторс“ АД. Предвид този изход на спора, по отношение на претендираните от дружеството- жалбоподател разноски приложение намира разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, съобразно която Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С решението си КЗК е присъдила на дружеството жалбоподател сторените разноски за заплащане на държавна такса в пълен размер, но предвид своевременно направеното възражение по чл.78, ал.5 от ГПК, е присъден по-нисък размер на разноските за заплатено възнаграждение за един адвокат, като последното е намалено на 2000 лева. С оспореното пред настоящата инстанция определение КЗК оставила без уважение направеното от дружеството-жалбоподател искане решението в частта му за разноските да бъде изменено като на дружеството се присъди пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение. За да достигне до този извод, КЗК е изложила мотиви, че в настоящата хипотеза минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 1 500 лева, тъй като следва да намери приложение разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1). Съобразно цитираната норма, в производствата по обжалване на решението за откриване на процедура, решение за избор на изпълнител или за прекратяване на процедурата на възложител по Закона за обществените поръчки възнаграждението се определя по реда на чл. 8, ал. 1 върху интереса, по който е определена държавната такса за производството; в останалите случаи на обжалване на решения на възложителя – 1500 лв. ". Този извод на Комисията е в пълно съзвучие с безпротиворечивата и последователна практика на Върховния административен съд, в която многократно и детайлно са анализирани нормите на Наредбата във връзка със Закона за адвокатурата и въз основа на този анализ се приема, че прогнозната стойност на обществена поръчка или на обособена позиция не следва да се приравнява на цена на обжалваемия интерес. Според практиката на съда, прогнозната стойност е предвиждане (планиране) на средствата за финансиране на съответната обществена поръчка, включително разчетените средства по бюджета на възложителя, без същата да се идентифицира с пазарната цена на услугата. Именно защото тази стойност е "прогнозна", а не абсолютна, тя не може да се приеме за "определена" по смисъла на Наредбата. В този смисъл са определение № 8015/23.09.2022 г. по адм. дело № 8166/2022 г., определение № 2534/17.03.2022 г. по адм. дело № 12284/2021 г., решение № 12788/15.12.2021 г. по адм. дело № 11148/2020 г., решение № 10108/06.10.2021 г. по адм. дело № 8095/2021 г., определение № 7416/18.06.2021 г. по адм. дело № 13339/2020 г., определение № 314/12.01.2021 г. по адм. дело № 13266/2020 г., определение № 10821/11.09.2017 г., решение № 7842/29.06.2015 г. по адм. д. № 9748/2014 г., решение № 2261/29.02.2016 г. по адм. д. № 10528/2015 г., и много други, постановени от Върховния административен съд. В цитираните съдебни актове изрично се приема, че с изменението на Наредбата не се преодолява противоречието на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. 1 от нея с предвиденото в Закона за адвокатурата. В този смисъл са определение № 5782 от 01.06.2023 г. постановено по адм. дело № 4202/2023 г.; определение № 1901 от 21.02.2023 г. постановено по адм. дело № 1675/2023 г.; определение № 3604 от 04.04.2023 г. постановено по адм. дело № 3055/2023 г.; определение № 2663 от 14.03.2023 г. постановено по адм. дело № 2242/2023 г.; определение № 8972 от 27.09.2023 г. постановено по адм. дело № 8512/2023 г. и др. Предвид изложеното съдът приема за правилен изводът на КЗК, че в настоящото производство размерът на минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи по правилото на чл. 8, ал. 2, т. 5, предл. последно от Наредбата, а не съобразно прогнозната стойност, каквито съображения излага частният жалбоподател. Направеното от страна на възложителя възражение за прекомерност е своевременно заявено и при преценката му КЗК е стигнала до обоснован извод, че претендираният размер на разноските за адвокатско възнаграждение – 10 334, 53 лв. с ДДС, не съответства на действителната фактическа и правна сложност на преписката. Постановеният от КЗК акт не е необоснован, доколкото дължимата съобразно чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс преценка на съотношението между претендираното адвокатско възнаграждение и действителната фактическа и правна сложност на преписката е извършена от комисията. В случая се касае за оспорване на решение за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка и присъденото възнаграждение, което е над минималния определен от Наредбата размер съответства на фактическа и правна сложност на спора. Съдът намира за необходимо да отбележи и обстоятелството, че в конкретната хипотеза следва да намери приложение и задължителното тълкуване, дадено с решението на СЕС по дело С-438/22, съобразно което наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на член 101, параграф 1 от ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. националния съд следва да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги (т.3 от решението). Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора предявената от ответника по молбата претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. Съобразно чл.236 от АПК във връзка с чл.143, ал.3 от АПК, чл.37 от ЗПП и чл.25а от НЗПП съдът определи възнаграждението в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК във вр. чл. 217, ал. 4, изр. 2 ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение,