Решение № 2535 от 09.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10928/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. С. И., чрез процесуален представител, срещу решение №3578 от 28.07.2025г., по адм.д.№1651/2024г. на Административен съд-Благоевград /АС-Благоевград/, с което е отхвърлена жалбата на И. срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2021г., с изх.№02-010-6500/474#4 от 16.10.2024г. на Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Моли за неговата отмяна и отмяна на оспореното УП или евентуално връщане делото за разглеждане от друг състав на съда. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба и в писмена молба. Претендира разноски. Ответникът Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за оставянето й без уважение. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното решение АС-Благоевград е приел, че оспореният АА е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма и мотивиране от фактическа и правна страна, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Съдът е счел, че всички доводи и възражения на земеделския производител /ЗП/, свързани със специализирания слой ПДП за 2021г., включително и с опожаряването на част от процесните земеделски площи и признаването му за форсмажорно обстоятелство е следвало да бъдат наведени в производството по чл.16 и сл. от Наредба №105/22.08.2006г. при евентуално оспорване на одобрения специализиран слой, в което производство е подлежало на преценка изпълнени ли са изискванията на чл.13 от Наредба №5/27.02.2009г. за условията и реда за подаване на заявления по СМДП относно признаване на опожаряването за форсмажорно обстоятелство. Според съда след като ЗП не е оспорил заповедта за одобряване на окончателния специализиран слой ПДП, то въпросът за допустимостта на площите (в случая определени като временно недопустими за подпомагане на осн. чл.10, ал.2, т.3 от Наредба №2/26.03.2018г.) е решен с влязлата заповед на МЗХ по чл.33а, ал.2 ЗПЗП. Съдът е приел, че в процесното УП като правно основание за отказ изрично е посочена разпоредбата на чл.43, ал.3, т.6 ЗПЗП (в приложимата редакция)- заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл.33а, ал.1. Според съда подпомагането е отказано поради непопадането на част от заявените БЗС в допустимия за подпомагане слой и наддеклариране, при което съдът не дължи проверка на какво се дължи това изключване и дали то е законосъобразно а изложените в жалбата съображения по отношение наличието или липса на форсмажорно обстоятелство (пожар) биха били относими към оспорване на заповедта, с която е одобрен специализираният слой ПДП. В обобщение съдът е приел, че с оглед установената недопустимост на заявените за подпомагане площи, правилно е отказано подпомагане, като правилно на ЗП е наложена и ставка на корекция – финансова дисциплина, определена съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) №1307/2013, в размер на съответния процент за кампания 2021г. Решението е правилно като краен резултат. Спорният по делото въпрос е допустими ли са за подпомагане процесните 17 парцела, заявени за подпомагане по СЕПП, СПП, ЗДП, Подмярка 13.2/НР2 и Мярка 12 Натура 2000, части от които са установени като попадащи извън специализирания слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2021г., и за които е установено, че са опожарени. Съобразно приложимите към датата на издаване на оспорения акт разпоредби на чл.10, ал.2, т.3 и чл.10, ал.3 от Наредба №2 от 26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, временно неподходящи за подпомагане са земеделските площи или части от тях, за които в календарната година се установи, че са опожарени, и тези площи не се включват в слой "Площи, допустими за подпомагане", когато заедно или поотделно заемат повече от 100 кв. м. В случая след датата на подаване на процесното заявление за подпомагане- 13.05.2021г. (и заявление за редакция от 26.05.2021г.), ЗП е подал до Началника на ОСЗ-Благоевград заявление от 04.08.2021г., за площи засегнати от пожар, с което е направил искане за назначаване на комисия, която да извърши оглед на площите, засегнати от пожара- подробно описани 13 бр. БЗС. На посочените от ЗП парцели е извършена проверка на място от експертна комисия, с резултати, обективирани в протокол от 04.08.2021г., според които посочените в заявлението площи (ползвани като постоянни или временни пасища) са опожарени, но към момента на проверката не е установен произхода на пожара, дали той е настъпил по естествен начин (самозапалване) или е настъпил по небрежност, умисъл и др. Проведената процедура по чл.16 и сл. от Наредба №105 от 22.08.2026г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (в приложимата редакция), при липса на информация за подадено възражение от ЗП по чл.16в, ал.2 от посочената наредба (в приложимата редакция), е приключила със Заповед №РД09-150 от 25.02.2022г. на МЗ на осн. чл.16г, ал.4 от Наредбата. При тези данни правилен е извода на АС-Благоевград, че тази заповед е влязла в сила, от което следва, че за частта от парцелите, установена като попадаща извън специализирания слой ПДП, АО при условията на обвързана компетентност на осн. чл.43, ал.3, т.6 ЗПЗП (в приложимата редакция) намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания. В конкретния казус за всички 17 парцела е установено, че части от тях попадат извън специализирания слой ПДП за 2021г. ( подробно описани в Таблица 1 от процесното УП), и съответната площ ( в хектари) от тези парцели (Таблица 14 от процесното УП) е взета предвид при изчисляване на допустимата за подпомагане площ по процесното заявление за подпомагане по съответните заявени СМДП. В случая за части 15 парцела от АО е прието и друго основание за намаляване размера на плащането- временно неподходящи за подпомагане части от земеделски площи, за които в календарната година е установено, че са опожарени, по данни от документите, част от административната преписка по издаване на УП. В хода на административното производство пред АО по процесното заявление за подпомагане от 13.05.2021г. (редакция от 26.05.2021г.) са били налице горните данни, при което правилно АО е приел и опожарената площ недопустима за подпомагане, съответно изключена от слоя ПДП, а общият сбор от площите на частите от процесните парцели, попадащи извън слоя ПДП и недопустими за подпомагане като опожарени, е с резултат намаляване площта на всеки заявен парцел до размер, по-малък от определения в чл.38в от ЗПЗП размер (за СЕПП и СПП) и този в чл.4, ал.2 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.( заявената подмярка 13.2/НР2). Горното обосновава законосъобразно прилагане от АО на разпоредбите на чл.43, ал.3, т.1 и т.6 ЗПЗП (в приложимата редакция). Не се кредитират доводите в касационната жалба. Хипотезата за вина на земеделския производител е фактор от значение за налагането на административни санкции по см. на разпоредбата на чл.77, §2, б.“г“ от Регламент (ЕС) №1306/2013 на ЕП и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика /Регламента/, относима към неспазване на критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, произтичащи от прилагането на правилата относно подпомагането по член 67, параграф 2, т.е. към прилагането на ИСАК за процесните заявени схеми и мерки за подпомагане. Доказателствената тежест за установяване липсата на вина като изключващо обстоятелство за прилагане на административна санкция обаче е изцяло на бенефициера, видно от текста на разпоредбата, според който не се прилагат административни санкции когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че не носи отговорност за неспазването на задълженията по параграф 1, или ако компетентният орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина. В конкретния казус по делото няма данни в хода на административното производство (включително в производството по чл.16 и сл. от Наредба №105 от 22.08.2026г.) бенефициера да е представил доказателства, от които да е видно, както че същия е положил достатъчно грижа да опази заявените от него за подпомагане площи от пожар, така и че не носи отговорност за неспазването на задълженията по параграф 1 от регламента ( в случая критериите за допустимост). Касае се за представяне на доказателства, установяващи конкретни факти, а не хипотетични възможности. Искрената убеденост, че заявените за подпомагане площи отговарят на условията за подпомагане несъмнено е била налице в ЗП при подаване на заявлението, но в случая се касае за специфично събитие, настъпило след тази дата, последиците от което са детайлно уредени в действащото законодателство. В случая опожарените земи, при настъпване на пожара след датата на подаване заявлението за подпомагане, е следвало да бъдат оттеглени като заявени по реда и в сроковете, предвидени в приложимата материалноправна уредба. При наличие на релевантното обстоятелство на опожарени площи за органа не е било налице задължение за изследва въпроса на вината на ЗП за настъпилото събитие, имащо за резултат изключването от слоя ПДП на процесните части от парцели, заявени за подпомагане по съответните СМДП за кампания 2021г., т.е. представянето на доказателства в хода на административното производство, установяващи безспорни факти, изключващи вината, е изцяло в тежест на бенефициера. Установяването от АО по друг начин, че съответното лице няма вина не може да се разпростира извън задължението му за проверка в ИСАК (за която е приложима разпоредбата на чл.77, §2, б.“г“ от Регламента) и проверка, извършена на място. В конкретния казус предвид установените факти по делото и разпоредбите на чл.10, ал.2, т.3 и чл.10, ал.3 от Наредба №2 от 26.03.2018 г. законосъобразно АО е изключил от допустимата за подпомагане площ като е приел за наддекларирана площ части от парцели, описани подробно в Таблица 1 от процесното УП, като опожарени земеделски площи. Законосъобразно при извършените намаления от АО, по СМДП, базирани на площ, администрирани съгласно чл.19а от Делегиран Регламент №640/2014 та Комисията са начислени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания в размер общо на 9335.44лв. по СЕПП, СПП, Мярка 12 и Подмярка 13.2, както и редукции по ЗДП и Марка 12/Натура 2000, за неспазване законоустановените изисквания за управление, за което не се спори по делото. Предвид изложеното законосъобразен е крайният извод на първостепенния съд за постановяване на оспорения акт в съответствие с материалния закон. Противно на тезата на касатора обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Решението на съда е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. АС-Благоевград е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства, като съдът се е произнесъл с мотивиран съдебен акт по см. на чл.172а, ал.2 АПК. На основание горното касационната жалба трябва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл.143, ал.3 от АПК на ответника следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,