Решение № 553 от 9.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 56/2009 г.

Решение № 553 от 9.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 56/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Златка Русева Производството е по член 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. Т. М. против решение № 545/21.07.2008 г. на Б. окръжен съд, постановено по гр. д. № 290/2007 г. по описана съда, с което е оставено в сила решение № 63/1.03.2007 г. по гр. д. № 359/2005 г. по описа на Г. районен съд, като отхвърля исковете на И. Т. М. срещу К. В. К. да бъде признат за собственик на 23 кв. м, които в момента са част и са разположени откъм западната имотна граница на имот пл. № 586, парцел **** от кв. 182 по плана на гр. Г. и да бъде признато за установено, че е допусната грешка в кадастралния план на гр. Г. досежно имотната граница между имоти с планоснимачни №№ 585 и 586 от кв.192 по плана на гр. Г. Касационното обжалване е допуснато на основание член 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Произнасянето на съда по материалноправните въпроси е свързано с относимостта на положението на имота по последния влязъл в сила регулационен план, както и необходимостта от изследването на приложението на предходните планове, което е задължително условие, с оглед решаването спора за собственост, тъй като при положение, че предходните планове не са били приложени, собствеността върху недвижим имот се запазва такава, каквато е била при първоначалното му положение. В касационната жалба се правят оплаквания, че постановеното решение е недопустимо, неправилно и постановено в нарушения на процесуалните правила. Ответникът по касационната жалба К. В. К., в писмената си защита, моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, ГК, състав на второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на касатора и извърши проверка на правилността на въззивното решение, на основание член 290, ал. 2 от ГПК, приема следното. Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е основателна. Предявен е иск с правно основание член 53, ал. 2 от ЗКИР. В исковата молба ищецът И твърди, че е допусната грешка в кадастралния план, касаеща имотната граница между собственият му имот с пл. № 585 и имот пл. № 586 от кв. 182 по плана на гр. Г., поради което ищецът е собственик на 23 кв. м, които в момента са част и са разположени откъм западната имотна граница на имот пл. № 586, представляващ парцел **** от кв.182 по плана на града, собственост на ответника К. В. К. В хода на производството по делото, пред въззивната инстанция, с определение, взето в съдебно заседание на 31.05.2007 г., съдът е констатирал нередовност на исковата молба и я е оставил без движение, като е указано на ищеца да изложи обстоятелства за това кой план отразява правото на собственост на спорните 23 кв. м и на какво основание е придобита тази собственост, като в изпълнение на това, ищецът И. М. е депозира поправена искова молба, видно от петитума на същата се иска от съда да констатира грешка в кадастралния план одобрен със заповед № 126 от 1974 г. на гр. Г., касаеща имотната граница между двата имота-пл. № 585 и пл. № 586, като съдът приеме, че същата минава така, както е по кадастралния и регулационен план на гр. Г., одобрен със З. № 562/17.06.1960 г. на кмета на гр. Г., като се сочи също така, че ищецът И е придобил правото си на собственост съгласно направено в негова полза дарение по силата на нотариален акт № 131 от 8.02.1975 г., т. I н. д. № 214/1975 г. по описа на РС гр. Г.. В настоящия случай, пред съда, който е сезиран с иск с правно основание член 53, ал. 2 от ЗКИР, е повдигнат спор между страните за собственост, но не към настоящия момент, а към един минал момент, а именно положението на процесните имоти по регулационния план одобрен със заповед № 562/17.06.1960 г. на кмета на гр. Г. К. този именно момент следва да се отрази в какъв обем е правото на собственост на всяка една от страните по спора, респективно тази на техните праводатели. Съгласно данните по депозираната пред първоинстанционния съд съдебно- техническа експертиза от вещо лице инж. А. (лист 124 от делото) след този план от 1960 г. са последвали промени в регулационното положение на процесните имоти, посочени са извършени отчуждавания на части от същите, за да се стигне до одобреният действащ понастоящем план със заповед № 32/1992 г., на който вещото лице констатира различията в процесните имоти спрямо същите имоти, отразени в плана от 1960 г. При това положение въззивния съд не е проследил статута на процесните имоти по всички действали във времето планове, за да може да се прецени дали е налице отчуждаване на части от тях, както и съответно други промени-като придаваеми части, ако е имало такива, дали са били заети, съответно при уреждане на сметки по регулацията, при което проследяване на промените по следващите регулационни и кадастрални планове, следва да се прецени от съда настъпилите евентуално последици. За това е необходимо обаче да се възложи допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза, която да отрази в заключението си и по скици положението на процесните имоти по всеки от действалите регулационни и кадастрални планове на населеното място, последователно във времето, с отразяване на промените по всеки един от тях, като и задължително дали тези планове са били приложени, до действащия понастоящем план. Едва след изясняването на тези въпроси, съдът следва да се произнесе по спора, с който е сезиран. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд