Определение № 3783 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9340/2024 г.

от 13.09.2023 г. на „Белмекс“ ЕООД за одобряване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ ІV-комплексно застрояване, кв.167, кв.168, кв.169 и кв.170 по плана на кв. „Въстанически – юг“ на гр. Пловдив. Органът сочи, че заявителят не е изпълнил указанията за отстраняване нередовности на заявлението и за представяне на доказателства за проведена процедура по чл.22, ал.4 вр. с чл.127, ал.1 ЗУТ за обществено обсъждане на проекта за ИПУП, дадени с решение по т.39 по протокол от 27.09.2023 г. на ЕСУТ при община Пловдив на осн. чл.5в, ал.1 ЗУТ. С обжалваното решение първоинстанционният съд обявява за нищожно оспореното писмо на кмета на община Пловдив като приема, че издателят му не е орган, компетентен да прекратява производство за одобряване изменението на ПУП-ПРЗ в обхвата на повече от три квартала, тъй като съгласно разпоредбата на чл.129, ал.2 вр. с ал.1 ЗУТ, компетентен е общинският съвет. С допълнително решение № 7092/08.08.2024 г., което не е предмет на оспорване в настоящото производство, административният съд на осн. чл.176 АПК, постановява връщане на преписката на кмета на община Пловдив. С оглед развилото се административно производство и съдържанието на оспореното писмо, настоящият съдебен състав счита, че същото представлява акт по смисъла на чл. 56, ал.2 АПК, с който е прекратено производството поради неизпълнени указания за отстраняване на нередовности/недостатъци на подаденото заявление по чл.30, ал.2 АПК и специалната норма на чл.5в, ал.2 ЗУТ. Характерът на оспорения акт следва да се определя според неговия смисъл и последиците, които поражда. Ясна е формираната от органа воля в процесното писмо, а именно за прекратяване на административното производство поради това, че заявителите, след като са уведомени, че не са изпълнили указанията за представяне на необходимите документи. Съгласно чл. 56, ал. 4 АПК, актът за прекратяване на производството подлежи на обжалване по реда на глава десета, раздел IV, който е регламентиран в разпоредбите на чл. 197 и следващите от АПК. Именно по този ред съдът е следвало да реши повдигнатия пред него спор, ако бе квалифицирал правилно оспорения пред него акт. В случая съдът се е произнесъл с решение, но това не променя характера на производството. Предмет на оспорване пред настоящата касационна инстанция е съдебен акт, постановен в производство по чл. 200, ал. 1 АПК. Актът на съда, съгласно чл. 200, ал. 2 АПК, може да се обжалва само от страните, участващи в административното производство, какъвто административният орган не е. Сезираният с искането административен орган не е страна, а решаващ орган в административното производство. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл. 200, ал. 1 АПК съдебен акт и предявената касационна жалба е недопустима. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2 от 24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г., ОСС на І и ІІ колегия. При недопустимостта на касационната проверка, произтичаща от посочената процесуална норма, жалбата срещу решението на административния съд следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство пред ВАС – прекратено. Протоколното определение за даване ход на делото по същество подлежи на отмяна на осн. чл. 253 ГПК вр. чл. 144 АПК. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция и на осн. чл. 143, ал. 3 АПК, на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски, дължими от община Пловдив. Относно размера на претендираните разноски от 1300,00лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, касаторът е предявил възражение за прекомерност. След преценка на действителната фактическа и правна сложност на делото на осн. чл.78, ал.5 ГПК вр. с чл.144 АПК, настоящият състав на касационната инстанция го приема да основателно. Етапът на съдебното производство и предметът на касационната проверка, ограничават участието на адвоката до изготвяне на писмен отговор по касационната жалба, поради което заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да се намали. Съобразявайки критерия по чл.78, ал.5 ГПК, както и решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, което е задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, съдът присъжда в полза на ответника адвокатско възнаграждение в размер на 750,00лв., което се дължи от община Пловдив.