Определение № 3397 от 13.12.2024 г. на ВКС по т. д. № 1999/2024 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.П. К., като процесуален представител на ищцата Ф. Д. С., против определение №365/17.06.2024г., постановено по в.т.д. №74/2024г. по описа на Апелативен съд- Варна, с което е оставена без уважение молбата й за изменение на въззивно решение в частта, с която е определен размер на възнаграждението на адвокат, осъществил безплатно защита във въззивната инстанция, чрез допълнително присъждане сумата 2 040 лева /разлика от присъдените 4 500 лева до претендираните 6 540 лева/. В жалбата се твърди, че съдът правилно е присъдил адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2 ЗА, с вкл. ДДС, но неправилно е изчислил неговия размер, като не е съобразил разпоредбите на НМРАВ. Излага становище, че в случая няма причина НМРАВ да не бъде съобразена, като сочи, че липсва договор между адвокат и клиент, по силата на който адвокатът да се е съгласил да осъществява представителство, като получи адвокатско възнаграждение в размер по-нисък от определените в наредбата. Същевременно сочи, че застрахователят не е направил възражение за прекомерност или за неприсъждане на адвокатски хонорар и в тази връзка съдът не е следвало да намалява адвокатския хонорар, изчислен и претендиран на базата на Наредбата. Във връзка с правната и фактическа сложност на делото и оказана правна защита във въззивната инстанция твърди, че по всяко едно от проведените съдебни заседания е осъществено процесуално представителство на ищцата, с лично явяване или с писмено становище по всички въпроси, подадена е въззивна жалба, изготвена е писмена защита. Предвид изложено, счита, че са налице основания за увеличаване размера на присъденото адвокатско възнаграждение с допълнително присъждане на още 2 040 лева за процесуално представителство пред въззивна инстанция. Ответникът по жалбата и по делото ЗАД „Е.“ не представя отговор на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, като прецени данните по делото и становищата по частните жалби, приема следното: Частната жалба е допустима – депозирана е от надлежна страна в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По съществото на частната жалба ВКС намира следното: С решение №124/21.04.2024г., постановено по в.т.д. №74/2024г. на Апелативен съд- Варна, след частична отмяна на решение №95/06.10.2023г. по т.д. №111/2022г. на Окръжен съд- Добрич, е уважен искът на Ф. Д. С. срещу ЗД „Е.“ АД за разликата над присъдените от първоинстанционния съд 60 000 лева до 120 000 лева, претендирани като част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се болки и психични страдания поради понесени травматичен шок и остър стрес и продължително болнично и домашно лечение на множество наранявания по лице, крайници и тяло /вкл. фрактури на кости на две подбедрици, таз и глава, шийна травма, множество отоци, охлузвания и кръвонасядания, нарушенията при уриниране след сваляне на катетър, травматичен конюнктивит и фиксиране на фрактурите с подлежащи на отстраняване импланти/, виновно причинени от застрахован по риска „Гражданска отговорност” автомобилист, при пътнотранспортно произшествие на 27.09.2021г., ведно със законна лихва, считано от 08.10.2021г. - датата на уведомяване на застрахователя до окончателното изплащане на тази допълнителна част, на основание чл.432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45 и чл.52 ЗЗД, съответно чл.429, ал.3 КЗ. Със същото решение на адв. П. Д. К. са присъдени общо 11 820 лева възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска услуга за цялостна защита на ищцата Ф. Д. С. в първа инстанция, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. и сумата от 4 500 лева, представляваща възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска услуга за цялостна защита на ищцата Ф. Д. С. във въззивната инстанция, на осн. чл.38 ал.2 ЗАдв. При определяне на сумите апелативният състав е съобразил, че ищцата не е направила разходи, но е била представлявана от адвокат, обявил договорена безплатна услуга по защита на обжалваем интерес от 60 000 лева и неоценяемото акцесорно искане за корекция на начална дата на забавата. Отчел е, че за такъв обем на услугата, предоставена след влизане в сила на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ, ред. ДВ бр.88/2022, предвидимото възнаграждение на регистриран по ДДС адвокат възлиза на 6 540 лева. Същевременно е намерил, че този размер е обявен от адвокатската гилдия за цялостна защита в една инстанция, а в случая съществена част от професионалната услуга съвпада с тази, вече престирана в първа инстанция, тъй като липсва същинско съдебно дирене при преценка на вече събраните от първа инстанция доказателства. Предвид възприетото е заключил, че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено на 4 500 лева. По молба на адв. П. К. е постановено на основание чл.248 ГПК определение №365/17.06.2024г. по същото въззивно дело, с което е оставено без уважение искането й за изменение на въззивното решение в частта за разноските, чрез допълнително присъждане на разликата от 4 500 лева до 6 540 лева. Апелативният състав излага мотиви, че договарянето на безплатно представителство на ищцата е било обявено още в първата инстанция, а при сезирането на въззивния съд пълномощникът изрично е добавил и изрично искане за присъждане и на определено от съда възнаграждение за действията на данъчно регистрираната адвокат К. във втората инстанция, без да го конкретизира по размер. По това искане в отговора по жалбата насрещната страна е обявила евентуално възражение за прекомерност, при което съдът е приел, че е налице спор за размера на дължимите на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски. От друга страна, съдът е съобразил, че значението на въведената в НМРАВ методика за остойностяване на адвокатските услуги, към която препраща специалният закон /чл.38, ал.2 ЗАдв/, има само препоръчителен характер, доколкото съответствието на този нормативен акт със стандартите на защита на права в рамките на Европейската общност /след тълкуване дадено с решения на СЕС по съединени дела С-427/16, С-428/16 и С-438/22/ се отрича в съдебната практика /цитира определение № 1468/05.06.2024г. по ч.т.д.№ 1578/2023 г. на I т.о. на ВКС и определение № 2948/12.06.2024г. по ч.т.д. № 1567/2024г. на I г.о. на ВКС/. Същевременно е намерил за правилно възприемането на методиката по наредбата за оценка на договорената от адвоката услуга като най-адекватно и предвидимо публично оповестено възнаграждение за изпълнената в цялост за защита в първата инстанция. Относно въззивната инстанция е отчел по- нисък размер, тъй като самият характер на този етап от процеса е ограничен по обем от оплакванията на жалбоподателя, доколкото няма усложнения, произтичащи от упражняване на служебни правомощия на въззивната инстанция. Посочил е, че независимо от начина, по който е организирано изпълнението на услугата /с лично явяване или чрез писмени становища/ при липса на проведено същинско съдебно дирене със събиране на нови доказателства, една съществена част от усилията по реализиране на процесуални права на доверителя са изначално спестени. Затова съставът е преценил, че защитата на ищцата от същия адвокат пред втората инстанция е в по- малък обем и оправдава възнаграждение в размера от 4 500 лева. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че жалбата е неоснователна. Неоснователни са оплакванията в частната жалба, че съдът неправилно е определил размера на дължимото адвокатско възнаграждение, като не е съобразил разпоредбите на НМРАВ. При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение е съобразено и Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024г. по дело C-438/22, с което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. При определяне размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззивницата Ф. С. следва да се съобрази фактическата и правна сложност на делото, процесуалните действия на представителя, обжалваемия интерес. Делото е образувано по иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от реализирано на 27.09.2021г. ПТП, като пред въззивния съд спорът е бил единствено относно размера на дължимото обезщетение /обжалва се отхвърлянето на иска за разликата над присъдените 60 000 лева до претендираните 120 000 лева/. Като взема предвид, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД, за което решаващият състав следва да извърши преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, за които във въззивното производство не са ангажирани нови доказателства; че по приложението на чл.52 ЗЗД има трайна и непротиворечива съдебна практика; че процесуалното представителство на въззивницата включва изготвяне на въззивна жалба и писмени бележки, като адв.П. К. не се е явявала в открито съдебно заседание; че спорът не се откроява със значителна фактическа и правна сложност, настоящият съдебен състав намира, че присъденото от въззивния съд възнаграждение е правилно определено. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение