Определение № 729 от 22.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 650/2010 г.

Производството е по чл.279 вр. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частни жалби ( с вх. № 2734 /11.10.2010 г. от Софийски окръжен съд) на Ц. Н. В., действащ лично и като пълномощник на К. Н. В., И. Н. К., В. Й. В., Н. Т. В. и С. Т. В. срещу разпореждане № 417 от 28.09.2010 г. по гр.д. № 77 /2010 г. на Софийски окръжен съд, г.о., 3-ти възз. състав (приложено е след касационните жалби), с което е върната касационната жалба на жалбоподателите срещу въззивно решение от 05.08.2010 г. по делото на основание чл.286,ал.1,т.1 ГПК с мотиви, че жалбата е просрочена, решението е връчено на жалбоподателите на 16.08.2010 г. и по силата на чл.283 вр. чл.60,ал.3 ГПК срокът е изтекъл на16.09.2010 г., а жалбата е изпратена по пощата на 17.09.2010 г.. Жалбоподателите твърдят, че разпореждането е незаконосъобразно, тъй като срокът се изчислява от деня, следващ деня на съобщението, уведомени са на 16.08.2010 г., срокът се изчислява от последващия ден – 17.08.2010 г. до съответното число на следващия месец – 17.09.2010 г. Настоящият състав на ВКС намира следното: Частните жалби са допустими: подадени са в срок от легитимирани лица, срещу подлежащо на обжалване разпореждане, но държавна такса е внесена само от един от частните жалбоподатели, а те са общо шест, следва да се събере и от останалите. Но жалбите са неоснователни по следните съображения: Не се спори по фактите, които имат значение за процесуалния въпрос, предмет на това производство: въззивното решение е с дата 05.08.2010 г. (л.60 и сл.), съобщено е на частните жалбоподатели чрез адв. Ц. Н. В. на 16.08.2010 г.; касационните жалби на частните жалбоподатели са с вх. № от 07.10.2010 г., но е приложен пощенски плик с подател Ц. Н. В. с пощенско клеймо от 17.09.2010 г. Спорът е по това как се изчислява продължителността на срока за обжалване. Съгласно чл.283 ГПК срокът за касационно обжалване е едномесечен. Съгласно чл.60,ал.1 и ал.3 ГПК срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на съответния месец. В случая съответно число на 16-то е 16-то на следващия месец – септември 2010 г., който е присъствен ден, срокът е изтекъл в края на този ден. Следователно касационните жалби са просрочени, а съдът законосъобразно е упражнил правомощията си по чл.286,ал.1,т.1 ГПК, поради което жалбите са неоснователни, а обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Жалбоподателите са останали задължени за разноски, те дължат по 15 лева всеки – общо 90 лева, а са внесли само 15 лева общо без да посочат в какво съотношение, на основание чл.77 ГПК следва да бъдат осъдени да внесат и разликата. Воден от горното съдът