Определение № 10006 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10178/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 вр. чл. 166, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на Т. Д. В., гр. Варна, [улица], чрез адв. Банков, срещу Определение № 11148/26.08.2026 г., постановено по адм. д. № 2654/2026 г. на Административен съд Варна, с което е оставено без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т. 2а б. а) от ЗДвП № 26-0819-000343/13.08.2026 г., издадена от полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР Варна, с която е разпоредено прекратяване на регистрацията на лект автомобил марка Фолксваген, модел Пасат, с рег. № [рег. номер] за срок от 6 месеца. Поддържа се неправилност на определението и се претендира отмяната му, представят се писмени доказателства в подкрепа на тезата, че притежаваният от В. автомобил се ползва в дейността на „Карс Ауто“ ООД и се сочи, че вредата от предварителното изпълнение на мярката не се изчерпва с личното неудобство на собственика, а засяга упражняваната от него стопанска дейност и доходите му като самоосигуряващо се лице. Според частния жалбоподател рискът, послужил като основание за мярката, може да бъде преустановен без автомобилът да бъде изваден от оборота до приключване на спора. При конкретната фактическа обстановка защитата на обществения интерес не изисква непременно незабавното понасяне на всички стопански последици от мярката преди да е приключила проверката на нейната законосъобразност. С тези доводи се аргументира искане за отмяна на определението и постановяване на ново, с което искането по чл. 166 АПК бъде уважено. Ответникът по частната жалба, младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ – СДВР, не ангажира становище по нея. Като прецени доводите на частния жалбоподател и писмените доказателства по делото, Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 230 АПК, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може да допусне спирането му когато е доказано, че самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Вредата следва да се дължи на нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които пряко следват от акта или които са се осъществили преди неговото издаване, са ирелевантни за основателността на искането. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да засегне непропорционално основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. Според постоянната съдебна практика по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното (тъй като е по силата на закона) предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти. Липсват твърдения и приложени доказателства за новонастъпили факти и обстоятелства след издаването на оспорената заповед, въз основа на които да може да се обоснове извод за значителни или трудно поправими вреди от самото предварително изпълнение. Позоваването на вреди, които В. твърди, че ще претърпи (осигуряване на заместващ транспорт за нуждите на "Карс Ауто" ООД, пропуск да реализира доходи като самоосигуряващо се лице), не са в резултат на новонастъпили факти, а на самото допуснато предварително изпълнение, но именно него законодателят е целял и допуснал въз основа на чл. 172, ал. 6 от ЗДвП. Вредите, които биха настъпили за В., подлежат на обезщетяване по реда на ЗОДОВ при евентуална основателност на жалбата срещу ЗППАМ. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,