Определение № 609 от 12.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 2692/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Г. К. срещу определение №365 от 11.09.2018 г. по ч.гр.д.№440/2018 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната жалба на И. Г. К. срещу определение №803 от 29.09.2017 г. по гр.д.№1282/2017 г. на ОС Стара Загора, в частта, с която е оставено без уважение искането по чл.248 от ГПК за допълване в частта за разноските на постановеното по делото решение. В жалбата се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт, като се поддържа, с оглед т.24 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, наличие на предвидено в закона минимум двуинстанционно разглеждане на определението по чл.248 от ГПК, независимо от обстоятелството, че решението, чието допълване се е искало, не подлежи на обжалване. Ответникът по жалбата – „Агенция за събиране на вземания” ЕАД заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на АС Пловдив е приел, че постановеното в производството по чл.435 и сл. от ГПК решение на окръжен съд е необжалваемо, поради което и с оглед разпоредбата на чл.248, ал.3, изр.2 от ГПК, частната жалба срещу определението по чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молба за изменение на решението, е процесуално недопустима и следва да бъде върната. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 от ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението /респ. съдебния акт, спрямо който е налице произнасяне по реда на чл.248 от ГПК/. В процесния случай решението на ОС Стара Загора по чл.437 от ГПК, чието изменение е било поискано, е окончателно и не подлежи на обжалване, поради което не подлежи на обжалване и определението за изменението му по чл.248 от ГПК, до какъвто извод е достигнал и апелативният съд с обжалваното определение, което следва да бъде потвърдено. Настоящият състав не споделя наведените от частния жалбоподател доводи за постановяване на обжалваното определение в противоречие с разясненията, дадени в т.24 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Указанията в цитираната точка от ТР, че определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274, ал.2 от ГПК, се отнасят до определенията по чл.248 от ГПК, с които въззивен съд се е произнесъл по искане за допълване или изменение на подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, но не създават непредвидена в закона възможност за обжалване на определения по чл.248 от ГПК, с които е разгледано искане за допълване или изменение на съдебни актове, за което не е предвиден по-нататъшен инстанционен контрол. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение