Определение № 4012 от 09.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3389/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. Частна жалба на Ловно-рибарско дружество „Сокол“-Костенец, чрез процесуален представител, против определение №88 от 23.01.2026г., постановено по адм.д. № 562/2025г. по описа на Административен съд София-област/АССО/.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Съображения излага в частната жалба. Иска спиране на обжалваното определение на осн. чл.233, ал.3 АПК. Моли за неговата отмяна и връщане делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски.

Ответната страна- Министъра на земеделието и храните, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски.

Ответната страна- Югозападно държавно предприятие-Благоевград, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски.

Ответната страна- ТПДГС-Ихтиман, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски.

Ответната страна- „Ловно-рибарско дружество „Долна баня-Сокол 1898", чрез процесуални представители в два писмени отговора оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

2. Частна жалба на „Ловно-рибарско дружество „Долна баня-Сокол 1898", чрез процесуален представител, против определение №186 от 16.02.2026г., постановено по адм.д. № 562/2025г. по описа на Административен съд София-област.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съображения излага в частната жалба. Моли за неговата отмяна и връщане делото за произнасяне по същество по искането за присъждане на разноски по реда на чл.248 ГПК.

Ответната страна- Министъра на земеделието и храните, чрез процесуален представител в писмен отговор изразява становище за основателност на частната жалба и моли да бъде уважена.

Ответната страна- Ловно-рибарско дружество „Сокол“-Костенец, чрез процесуален представител в писмено възражение оспорва частната жалба. Твърди, че частната жалба е недопустима, а евентуално по същество неоснователна. Моли да не се уважава частната жалба. Претендира разноски.

Ответната страна- Югозападно държавно предприятие-Благоевград, не изразява становище по частната жалба.

Ответната страна- ТПДГС-Ихтиман, не изразява становище по частната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба на Ловно-рибарско дружество „Сокол“-Костенец и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното определение АССО на осн. чл.159, т.4 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на Ловно-рибарско дружество „Сокол“-Костенец, против Заповед №РД-48-48 от 16.04.2025г. на министъра на земеделието и храните, като процесуално недопустима, и производството по делото е прекратено.

За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай оспорената заповед не засяга и не застрашава защитено от закона право или законен интерес на жалбоподателя.

Съдът, кредитирайки приетото по делото заключение на ВЛ Иванова по назначената СТЕ е счел, че площта, която се стопанисва от жалбоподателя съгласно договор от 05.08.2024г.- ловно стопански район- т.3 „Пчелин“- площ по ГСП- 3067.6 ха, не се променя и не се намалява, тъй като според заключението границите и площта на ЛСР „Пчелин“ са по ГСП на ТП ДГС Ихтиман от 2019г. към дата 05.08.2024г., когато е сключен договор №ПО-01-14 от 05.08.2024г., и процесната заповед са едни и същи. Според съда по договора и по процесната заповед площта се запазва.

Определението е неправилно.

В процесния казус от доказателствата по делото се установява, че с договор за предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в ловностопанските райони на ловните дружинки в състава на ловните сдружения по чл.30 ЗЛОД №ПО-01-14/05.08.2024г., на Ловно-рибарско дружество „Сокол“-Костенец е предоставено осъществяване на дейности по стопанисването и ползването на дивеча в ловно-стопански райони Василица-площ ГСП 9025.1ха, Голак-площ ГСП 2321.4ха, Пчелин- площ ГСП 3067ха, и с.Костенец-площ ГСП 6252.5ха.

Обжалваната пред АССО заповед е издадена на основание чл.7, ал.6 от Закона за лова и дивеча (ЗЛОД) вр. чл.3, ал.1 и 2 ППЗЛОД и е свързана с утвърждаване на граници между ловно - стопански райони. С тази заповед в частта по I (т.1 и т.2) относно ловностопански район „Пчелин“, и ловностопански район „Очуша“ се определят част от границите на тези ЛСР съобразно трайни теренни форми и съоръжения и землищни граници.

Утвърждаване граници на ловно - стопански райони, чрез топографското им определяне като трайни теренни форми и съоръжения, съобразени със землищните граници, обосновава правният интерес от оспорване на АА по чл.7, ал.6 ЗЛОД на субект по см. на чл.30 вр. чл.29 ЗЛОД, границите на чиито ловностопански район се засягат от заповедта, а това предвид съдържанието на оспорената заповед означава, че Ловно-рибарско дружество „Сокол“-Костенец има правен интерес от оспорване на процесната заповед, противно на възприетото от първостепенния съд.

Следва да се отбележи, че наведените от Ловно-рибарско дружество „Сокол“-Костенец доводи в първоначалната жалба (заявени и поддържани в хода на производството), касаят неблагоприятен за жалбоподателя факт- изменение с обжалваната заповед на границите и площта на ЛРС-Пчелин, и промяна на граници между ЛРС Пчелин и съседните му ловностопански райони, чрез отнемане на площ от територията на ЛРС-Пчелин.

Изследването и отговора на тези въпроси от първостепенния съд, включително чрез използване на съответните доказателствени средства, включително заключение на вещо лице, касае спора по същество.

При тези данни настоящият състав приема, че в случая не е налице възприетото от АССО правно основание по чл.159, т.4 АПК- липса на годен за оспорване акт и правен интерес, за оставяне жалбата без разглеждане и прекратяване производството по делото.

Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалбата на Ловно-рибарско дружество „Сокол“-Костенец, против Заповед №РД-48-48 от 16.04.2025г. на министъра на земеделието и храните, като съдът не се произнася по искането на основание чл.233, ал.3 АПК.

При този изход на спора по частната жалба срещу определение №88 от 23.01.2026г., постановено по адм.д. № 562/2025г. по описа на АССО, частната жалба на „Ловно-рибарско дружество „Долна баня-Сокол 1898", против определение №186 от 16.02.2026г., постановено по адм.д. № 562/2025г. по описа на АССО, касаеща акцесорното производство за разноски, трябва да се отхвърли като неоснователна.

По исканията за разноски за настоящото производство следва да се произнесе съответния съд при постановяване на акт по съществото на спора предвид изхода на делото.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, изр. първо, предл. второ, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение