Решение № 4430 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 695/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ю. С., подадена чрез пълномощника адвокат Н. Римпева, срещу решение № 4809 от 24.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1214/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград. Касационният жалбоподател оспорва съдебното решение като неправилно, с изложени доводи за нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Позовава се на влязло в сила съдебно решение с което е бил отменен предходен отказ на органа да бъде издадена скица. Моли за отмяна на атакуваното съдебно решение и постановяване на друго с което бъде уважена жалбата й срещу отказа за извършването на административната услуга. Претендира присъждане на разноски, съгласно нарочен списък. Ответникът - кмет на Община Якоруда, не изразява становища по касационната жалба и не прави искания. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд (ВАС), второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на оспорване пред Административен съд Благоевград е мълчалив отказ на кмета на Община Якоруда, последван и от изричен отказ, обективиран в писмо изх. № 9400-2920(1)/20.09.2024 г., по подадено от А. С. заявление вх. № 9400-2920/06.08.2024 г. за извършване на административна услуга - издаване на скица на поземлен имот № 18, кв. 4 по отменения план на [населено място] от 1974 г., във връзка със съдебно удостоверение по гр. дело № 469/2021 г. на Районен съд Разлог. Като мотив за отказа е посочено, че Община Якоруда не разполага с отменения кадастрално-регулационен план на [населено място] от 1974 г. и поради тази причина не може да бъде издадена скица по същия. Съхранява се само и единствено сега действащият кадастрално-регулационен план на селото, одобрен през 1985 г., в който няма нанесен и обозначен имот № 18, в кв. 4. Настоящото заявление е подадено след като с решение № 1978 от 07.11.2023 г. по адм. дело № 168/2023 г. по описа на Административен съд Благоевград, оставено в сила с решение № 4435 от 10.04.2024 г. по адм. дело № 1551/2024 г. на ВАС, е отменен предходен отказ на органа да издаде скица на имота по същото съдебно удостоверение с мотив, че не разполага с плана, като преписката е върната на органа за произнасяне. От фактическа страна се установява наличието на скица № 90/19.04.2005 г., издадена от кмета на Община Якоруда, на която е изчертан процесният имот по плана от 1974 г., както и удостоверение от 28.07.1999 г. на кмета на Община Якоруда, в което се сочи, че имот пл. № 18, кв. 4 по отменения план от 1974 г., одобрен със заповед № 6/04.01.1974 г. на председателя на ОНС Благоевград, е с площ от 1187 кв.м. Наличието на тези документи изрично е цитирано и в съдебните решения по отмяната на предходния отказ, като те са представени по адм. дело № 168/2023 г., приложено в настоящото производство. След получена информация, че търсеният отменен план от 1974 г. не се съхранява в Община Благоевград, Община Разлог и в Отдел „Държавен архив“ Благоевград, съдът приел за установено по категоричен начин, че Община Якоруда не разполага с този план, включително и че такъв е съществувал, поради което е налице обективна невъзможност за издаването на скица. При тези мотиви е потвърден постановеният отказ. Решението е неправилно. Обосновано съдът е приел, че издаването на скица е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за администрацията (ЗА), а съгласно § 8 ПЗР АПК редът за нейното извършване и обжалване на отказа да бъде извършена, е този за индивидуалните административни актове. Обжалваният отказ, постановен повод заявлението на А. С. за издаване на скица за имота, за който й е издадено съдебно удостоверение, представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК. Неправилен е изводът му, че мотива на органа да постанови отказа - твърдението, че Община Якоруда не разполага с плана от 1974 г., е пречка за издаване на скицата. Изрично в първоинстанционното решение и в решение № 4435 от 10.04.2024 г. по адм. дело № 1551/2024 г. на ВАС е записано, че кметът на Община Якоруда не е имал основание да откаже издаването на скицата и при наличието на горецитираните скица № 90/19.04.2005 г. и удостоверение от 28.07.1999 г. е бил длъжен да положи усилия за издирването на графичния материал, включително и назначаване на експертиза от вещо лице на основание чл. 49 АПК. Ето защо незаконосъобразно е прието, че оспореният отказ е валиден акт. Административният орган се е произнесъл повторно, след като негов предходен отказ, постановен на същото основание и със същия предмет, е отменен с посоченото влязло в сила с решение № 1978 от 07.11.2023 г. по адм. дело № 168/2023 г. на Административен съд Благоевград. В потвърждаващите мотиви на ВАС изрично е прието, че за органа съществува задължението да издаде скицата при посочените в предходния абзац указания - да издири графичния материал или да назначи вещо лице, което като ползва данните по скица № 90/19.04.2005 г. и удостоверение от 28.07.1999 г., да изготви скицата. Вместо да изпълни указанията на съда, кметът на Община Якоруда отново е постановил отказ на същото основание. Това негово задължение, при представено съдебно удостоверение, следва да бъде изпълнено и с оглед разпоредбата на чл. 215 от Закона за съдебната власт и установеното с нея задължение на органа да оказва съдействие на съда. В случая е приложима разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, доколкото атакуваният отказ противоречи на съдебното решение, с което спорът между същите страни, с предмет административен акт, издаден по предходно заявление на същото лице, със същото искане и на основание същото съдебно удостоверение, вече е решен по същество. Касае се за повторно постановен отказ от кмета на Община Якоруда със същото съдържание като отменения, с който е отказано удовлетворяване на същото искане. Нищожни по силата на посочената норма са всички административни актове на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила съдебно решение. В случая не се твърдят и не се установяват различни обстоятелства, които да обосноват различно произнасяне от кмета на Община Якоруда. Като не е установил нищожността и е отхвърлил жалбата срещу отказа, съдът е постановил неправилно решение в нарушение на материалния закон, което трябва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. В хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и не се налага установяването на факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. С оглед на това касационната инстанция следва да се произнесе, като обяви нищожността на оспорения отказ. Тъй като естеството на искането до административния орган - издаването на скица, не позволява решаването на въпроса по същество, съдът следва да изпрати преписката на кмета на Община Якоруда със задължителни за него указания, изложени по-горе. В противен случай подлежи на санкция по чл. 304 АПК, с оглед установеното веднъж неизпълнение на решение № 1978 от 07.11.2023 г. по адм. дело № 168/2023 г. на Административен съд Благоевград. При този резултат на делото право на разноски има касационният жалбоподател, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в тежест на бюджета на ответния орган следва да се възложат сторените и претендирани от него разноски за двете инстанции, съгласно представените списъци по чл. 80 ГПК, а именно: заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция, в размер на 1036 евро, както и 619 евро (1210 лева) за заплатените държавна такса и адвокатско възнаграждение за първата инстанция. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,