Определение № 54 от 09.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3302/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. Р. срещу определение № 11590/2107.20г.по гр.дело № 3603/21.07.20г.на Софийски градски съд,с което е оставена без уважение молбата й за изменение, при евентуалност за допълване, на въззивното решение в частта за разноските. Ответницата в производството Р. И. Р. счита,че молбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 11590 от 21.07.20г.по гр.дело № 3603/19г.Софийският градски съд е оставил без уважение молбата на ответницата С. Р. за изменение или допълване на въззивното решение в частта за разноските.Мотивите са съда са,че възражението й за прекомерност на разноските за ищцата Р. Р. за адвокатско възнаграждение не е своевременно направено. Определението е правилно и е постановено в съответствие с практиката на ВКС.В определение, постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, по ч.гр.дело № 223/12г.на ВКС, Четвърто г.о. е посочено, че искането по чл.78,ал.5 ГПК следва да бъде направено до приключване на устните състезания по делото. Когато след постановяване на решение по делото страна по делото поиска от съда да допълни или измени решението си в частта за разноските на основание чл.248,ал.1 ГПК, като й присъди разноски, насрещната страна може да направи искането по чл.78,ал.5 ГПК в срока за отговор по чл.248,ал.2 ГПК и то ще бъде своевременно – преди произнасянето на съда по разноските. Когато обаче искането по чл.78,ал.5 ГПК се прави за пръв път по реда на чл.248,ал.1 ГПК, то е несвоевременно. В случая, в съдебното заседание на 8 октомври 2019г. пред СГС, когато са приключили устните състезания, пълномощникът на С. Р. не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищцата.С въззивното решение са присъдени в полза на ищцата договорените и заплатени 1100 лв адвокатски хонорар.Възражение за прекомерност е направено с молбата по чл.248 ГПК от 8.01.20г.Ето защо,правилно въззивният съд е счел, че е несвоевременно направено и е оставил без уважение искането по чл.248 ГПК. По изложените съображения частната жалба на С. Р. следва да бъде оставена без уважение. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.