Определение № 173 от 07.10.2013 г. на ВКС по н. д. № 1922/2013 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 13.09.2013г. на председателя на РС гр. Варна, с което е прекратено съдебното производство по чнд № 3811/13 г. и делото е изпратено по компетентност на ВКС, на основание чл. 43, т. 3 НПК. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, извън района на ОС - Варна. Върховният касационен съд, І НО, намери следното: В районен съд гр. Варна е образувано чнд № 3811/13г. по подадена жалба от Х. М. М. срещу постановление за прекратяване на досъдебно производство. Всички съдии от наказателното отделение на районния съд са се отвели от разглеждането на делото предвид колегиалните си взаимоотношения с жалбоподателя, който е съдия в същия съд. Невъзможността да се образува състав в първоинстанционния съд е обусловила необходимост от прекратяване на производството по цитираното дело и изпращането му в настоящата инстанция, с оглед упражняване на правомощията на ВКС по реда на чл. 43, т. 3 НПК. ВКС намери, че са налице основанията на чл. 43, т. 3 НПК, за изпращане на делото в друг еднакъв по степен районен съд, тъй като съдът, на който делото е подсъдно като първа инстанция, не може да образува състав. При това положение, делото следва да бъде разгледано от друг, еднакъв по степен съд, извън съдебния район на Варненски окръжен съд. Ето защо ВКС намери, че делото следва да бъде изпратено за разглеждане на Районен съд гр. Шумен. С оглед на изложеното и на основание чл. 43, т. 3 НПК, Върховният касационен съд, І НО,