Определение № 101 от 17.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 505/2016 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 8073/18.VІІ.2017 г. на касаторката Т. С. З. от София, подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК, чиито предмет е искане за допълване на постановеното по настоящето дело в производство по чл. 290 ГПК решение № 80/10.VІІ.2017 г. „в частта му за разноските”: посредством отменяване на осъдителните диспозитиви в решенията на предходните две съдебни инстанции, ангажиращи отговорността на молителката за разноски към застрахователя [фирма] в общ размер на сумата от 2 613 лв. (2 400 лв. за първоинстанционното пр-во + 213 лв. за въззивното пр-во пред САС). Инвокиран е довод, че „при пълно уважаване на иска ищецът не следва да бъде осъждан за разноски и същите следва изцяло да се отменят”. Ответното по молбата застрахователно дружество [фирма]-София не е ангажирало становище на свой представител по нейната допустимост и основателност. Като постъпила в пределите на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК настоящата молба на касаторката Т. С. З. от София за „допълване” на постановеното от ВКС по реда на чл. 290 ГПК решение в частта му за разноските ще следва да се преценява като процесуално допустима. При преценката си досежно основателността на искането, с което е сезиран, настоящият състав на ВКС, ТК, Първо отделение, съобрази следните обстоятелства: С исковата си молба от 11.VІІ.2013 г. молителката е претендирала на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ ответното застрахователно д-во [фирма]-софия да й заплати обезщетение в размер на 120 000 лв. за понесените неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря, настъпила при ПТП на датата 11.ХІІ.2012 г. и ведно със законната лихва върху тази главница, считано от проявлението на деликта и до окончателното й изплащане. Първостепенният съд частично е уважил тази искова претенция до размер на 56 000 лв. с решението си от 18.ІІ.2015 г. и съответно я е отхвърлил за разликата до пълния предявен размер, присъждайки съразмерно – на основание чл. 78, ал. 3 ГПК – разноски в полза на ответника застраховател в размер на 5 600 лв. С решението на въззивната инстанция по спора от 27.Х.2015 г. претенцията за обезщетяване на същите неимуществени вреди е била уважена до размер на общо 96 000 лв. и отхвърлена за разликата до пълния предявен размер от 120 000 лв., като в резултат дължимите на основание чл. 78, ал. 3 ГПК от З. на ответника застраховател разноски за първата инстанция са били намалени на 2 400 лв., а за производството пред САС са му били присъдени допълнително още 213 лв. разноски- или сума в размер общо на 2 613 лв. При разглеждане на спора по същество от ВКС прекият иск на З. срещу ответното [фирма] за обезщетяване на неимуществени вреди от процесното ПТП е бил уважен изцяло - посредством допълнително присъждане на сума в размер на 24 000 лв., но в частта от решението си по чл. 290 ГПК, имаща характера на определение, настоящият състав на ВКС е пропуснал да се произнесе по отговорността на страните за разноски, ангажирана веднъж при разглеждане на делото във въззивната инстанция. Настоящата молба на Т. С. З. от [населено място] с правно основание по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК е основателна. По аргумент за противното от текста на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът няма право на разноски при пълно уважаване на предявения срещу него иск. Напротив, съгласно първата алинея на същия законов текст, в такава хипотеза право на разноски би имала само ищцовата страна. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение