Определение № 1538 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 953/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Д. Д. и В. Ф. против определение № 33886 от 16.10.2025 г., постановено по адм. д. № 7185/2025 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателките навеждат доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Молят обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. София не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София - град, на основание чл. 159, т. 4 АПК, оставя без разглеждане жалбата на М. Д. Д. и В. Ф. против заповед № 18-2656 от 26.03.2025 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.София за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на [населено място], одобрени със заповед № РД-18-51/03.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, състоящо се промяна на границите на поземлени имоти с идентификатори [номер], [номер], [номер] и [номер], като се нанасят северната, част от западната и югоизточната граници на поземлен имот с [идентификатор], в съответствие със северната, част от западната и югоизточната граници на [УПИ], кв.3 по действащия регулационен план на [населено място], одобрен със заповед № РД-50-09-357/17.06.1986 г., въз основа на документ за собственост и проект на правоспособно лице по ЗКИР, в частта в която е променена границата на поземлен имот с [идентификатор] и прекратява производството по делото. Със заповедта е постановен отказ за изменение на общата граница между ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор]. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че жалбата е недопустима, тъй като за оспорващите липсва правен интерес от обжалването. Констатира, че жалбоподателките са собственици на ПИ с [идентификатор], който имот е съседен на тези, за които се отнася заповедта и границите на техния имот не се засягат по никакъв начин. Приема, че жалбоподателките не се явяват заинтересовани лица по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, имащи право да обжалват изменението на КККР. Прави извод, че кадастралната карта няма за цел предвиждане на достъп до улица, а обхваща съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България, набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установения ред в ЗКИР. По тези съображения и на основание чл. 159, т. 4 АПК съдът прекратява производството по дело. Определението е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че жалбоподателките не попадат в кръга на заинтересованите лица, имащи право на жалба срещу изменението на КККР на [населено място], в частта на ПИ с [идентификатор], съгласно § 1, т. 13 ДР ЗКИР, която разпоредба визира, че „заинтересовани лица“ по смисъла на ЗКИР са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата. От представените по делото доказателства е установено, че административното производство започва по искане на К. Маламов за изменение на КККР в т.ч. и относно границата между ПИ с [идентификатор] и ПИ с [идентификатор]. Жалбоподателките се легитимират като собственици на ПИ с [идентификатор], по отношение на който е постановен отказ за изменение на границата му и същата остава такава, каквато е нанесена в КК. Жалбоподателките изрично в писмена молба, депозирана по делото на 15.09.2025 г., заявяват, че оспорват частично заповед № 18-2656 от 26.03.2025 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.София, а именно в частта, с която е променена границата на ПИ с [идентификатор], с който граничи техния имот, но границите на техния имот не се засягат от изменението, а по отношение на ПИ с [идентификатор] същите не са вписани като собственици или носители на вещни права в КРНИ, поради което правилно първоинстанционният съд приема, че същите нямат правен интерес от оспорване на административния акт, предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд. Съгласно чл. 2, ал. 5 ЗКИР кадастърът има действие само по отношение на вписаните лица. На невписаните собственици кадастърът не може да бъде противопоставен, защото не засяга техните права. Правилно съдът приема за ирелевантни твърденията на жалбоподателките за придобивна давност на ПИ с [идентификатор], на основание чл. 79, ал.1 Закон за собствеността, тъй като по делото не са представени доказателства, същите да са придобили вещни права върху този имот. Възражението за придобивна давност е недопустимо в съдебно-административното производство. Ето защо като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото първоинстанционният съд постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон, който следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,