Решение № 18 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8660/2013 г.

Решение № 18 от 2.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8660/2013 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Павлинка Веселинова Златанска срещу решение № 944 от 23.04.2013 г. по адм. д. № 176/2013 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена подадената от нея жалба срещу акт за установяване на задължения по декларация № 1184/11.10.2012 г., издаден от гл. инспектор в отдел "Събиране и контрол" при дирекция "Местни данъци и такси", Община - Пловдив, потвърден с Решение № 53/7.12.2012 г. на директор на дирекция "Местни данъци и такси" при община - Пловдив, с който са определени задължения за данък върху недвижим имот и такса битови отпадъци за периода от 1.01.2007 г. до 31.07.2008 г., ведно с лихви за просрочие. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда, че не е изтекла погасителната давност за изплащане на задълженията. Ответната страна представя писмено становище, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел за неоснователно възражението за изтекла погасителна давност, тъй като е приложима разпоредбата на чл. 171, ал. 1 ДОПК. Посочено е, че към момента на издаване на АУЗД - 11.10.2012 г. задълженията за 2007 г. не са били погасени по давност, тъй като срокът е 5-годишен и давността започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която задължението е следвало да се плати, т.е. от 1.01.2008 г. и изтича на 31.12.2012 г., а преди тази дата - на 11.10.2012 г., е издаден обжалваният акт за установяване на задължение по декларация. Решението е правилно. Съгласно чл. 172, ал. 2 ДОПК давността се прекъсва с издаване на акта за установяване на публичното вземане. Доводите на жалбоподателката, че в мотивната част на акта е посочено, че задължението се плаща на четири равни вноски: от 1.02.2007 г. до 31.03.2007 г., до 30.06.2007 г., до 30.09.2007 г. и до 30.11.2007 г. не водят до извода, че за първите три вноски е изтекла погасителната давност от пет години. Независимо от посочените дати на частична изискуемост на задълженията, специалната разпоредба на чл. 171, ал. 1 ДОПК предвижда, че давностният срок започва да тече, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение /т.е. независимо от частичните падежи на задължението през годината/, поради което правилно е определен началният момент на погасителната давност. В останалата част изводите на съда не се оспорват и настоящата инстанцията споделя мотивите за отхвърляне на жалбата. В производството по същество няма спор между страните относно законосъобразността на определените размери на публичните вземания за местни данъци и ТБО, както и за това, че са спазени изискванията на чл. 4 и сл. ЗМДТ, чл. 107, ал. 3 и 4, чл. 166 и др. ДОПК Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение