Определение № 11248 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10548/2023 г.

Частният жалбоподател релевира доводи за незаконосъобразност на оспореното определение. Тълкува нормата на чл. 211, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която според него съдържа две хипотези при които е допустимо съвместно разглеждане на насрещен иск. Първата е той по рода си да е подсъден на същия съд и да има връзка с първоначалния иск, а втората - ако може да стане прихващане с него. За втората счита, че е налице в случая. Намира, че съдът неправилно е приложил и нормата на чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл), която не урежда имуществени спорове, свързани с прекратяване на служебно правоотношение. Иска атакуваното определение да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което предявеният насрещен иск бъде приет за съвместно разглеждане. Ответникът по частната жалба - Х. Никовски, чрез адвокат М. Маринов, представя писмен отговор в който заявява, че атакуваното определение е правилно и пледира за потвърждаването му. Счита, че не са налице условията на чл. 144 АПК, вр. чл. 211, ал. 1 ГПК, макар последната норма да е субсидиарно приложима в настоящия процес, защото предявяването на насрещен иск е допустимо единствено ако той е родово подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск. Предявеният от него иск е с правно основание чл. 104 ЗДСл, който подлежи на разглеждане по реда на АПК, а насрещният иск е с основание чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и не е родово подсъден на административен съд. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е основателна. Производството по адм. дело № 1127/2022 г. по описа на Административен съд Благоевград е образувано по предявен иск от Х. Никовски против ИАРА с правно основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл, за заплащане на обезщетение от 5810 лева за незаконно прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № ЧР-188/18.08.2021 г. на изпълнителния директор на ИАРА, отменена с решение № 453/14.03.2022 г. по адм. дело № 786/2021 г. на Административен съд Благоевград, ведно със законната лихва от предявяването на иска до окончателното плащане. В хода на производството по делото и преди провеждането на първото открито съдебно заседание, ИАРА е предявила против Никовски насрещен иск за сумата от 7784 лева, претендирана като неоснователно получени от него по отменената заповед, обезщетение по чл. 106, ал. 3 ЗДСл в размер на шест месечни основни заплати (6672 лв.) и обезщетение по чл. 106, ал.4 ЗДСл в размер на една основан месечна заплата (1112 лв.), ведно със законната лихва. За да постанови атакуваното определение Административен съд Благоевград е намерил, че в производството по АПК не е уредена хипотезата на насрещен иск, какъвто е предвиден в чл. 211 ГПК за гражданското съдопроизводство. Поради това е счел, че предявеният насрещен иск е недопустим и следва да се остави без разглеждане, а изложеното в него следва да се прецени като становище по делото. Определението е неправилно. На първо място по никакъв начин не може да бъде споделено виждането на административния съд, че в исковия процес по АПК по принцип е недопустимо предявяването на насрещен иск. Такова производство действително не е уредено в АПК, но по силата на препращащата норма на чл.144 АПК, при отклонения свързани с предмета на делото се прилагат съответните норми на ГПК (Глава петнадесета), включително и неговия чл. 211 за насрещните искове. Предявяването на насрещен иск в хода на производството по иск, който е подсъден на административния съд на основание чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, може да бъде допустимо, ако насрещният иск отговаря на условията на чл. 211, ал. 1 ГПК - да е родово подсъден на същия съд и има връзка с първоначалния иск или ако може да стане прихващане с него. В настоящия случай предявеният насрещен иск е за неоснователно обогатяване, поради което не е родово подсъден на същия съд. Подведомствени на административен съд са само искове за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд - чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК. ИАРА претендира суми от Х. Никовски, получени от него на отпаднало основание. Тази искова претенция подлежи на разглеждане по общия исков ред на ГПК. Неправилно е тълкуването на чл. 211, ал. 1 ГПК, което прави частният жалбоподател. Изискването на тази норма първоначалният и насрещният искове да са подсъдни на същия съд е абсолютно, а в условията на алтернативност са другите две предпоставки - връзка с първоначалния иск или прихващане с него. Възможността за разглеждане на предявения от ИАРА насрещен иск от административен съд не може да бъде основана и с посочената от частния жалбоподател разпоредба на чл. 124, ал. 1 ЗДСл, тъй като неподведомствени на административните съдилища са искове, предявени срещу физическо лице, което в конкретния правен спор дори и не е длъжностно лице, осъществяващо административна дейност. Следователно в случая липсват предпоставките по чл. 211, ал. 1 ГПК за приемане на насрещния иск за съвместно разглеждане с първоначално предявения. В тази хипотеза, съгласно разума на закона и съдебната практика (вж. мотивите към т. 7, б. „в“ на тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК; определение № 459 от 22.06.2012 г. по ч. гр. д. № 367/2012 г. на IV ГО на ВКС и определение № 33 от 31.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 137/2022 г., III г. о., ГК) съдът трябва да отдели насрещния иск и да го изпрати по подсъдност на компетентния съд при редовност на същия, а не направо да го върне. Този извод следва от изричната процесуална норма на чл. 211, ал. 2 ГПК, която препраща към правилата за предявяване на първоначалния иск и е предназначена да предотврати тежките последици за страната от връщането на насрещната искова молба, без да й бъдат дадени указания да отстрани нейните нередовности. Административен съд Благоевград не е процедирал по този начин – да установи, че предявеният от ИАРА насрещен иск не му е подсъден и при редовност на същия, да го изпрати за разглеждане на компетентния съд, а направо е оставил същия без разглеждане, поради което е постановил определението си при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото бъде върнато на Административен съд Благоевград, който трябва да отдели насрещния иск от първоначално предявения от Х. Никовски иск, да го остави без движение за отстраняване на нередовностите му и след това или да го върне или да го изпрати на компетентния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение