Определение № 84 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 787/2020 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 1383/18.02.2021 г., подадена от В. И. К. чрез пълномощника адвокат Д. Д.. В нея се прави искане по чл. 248, ал. 1 ГПК, вр. чл. 78 ГПК за изменение на постановеното по чл. 290 ГПК решение № 116/21.01.2021 г. в частта за разноските. Препис от молбата е връчен на насрещната страна по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК, като е постъпил отговор в срок, с който молбата е оспорена като неоснователна и е направено възражение за прекомерност на заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на II г.о., като взе предвид исканията и доводите на молителя, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. С решение № 116/21.01.2021 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 290 ГПК, са обезсилени въззивно решение № 4960/15.11.2019 г., постановено по гр. д. № 636/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград и решение № 4395/2019 г., постановено по гр. д. № 236/2018 г. на Районен съд – Благоевград, като касационният съд е прекратил прозводството по делото и е осъдил касаторът К. К. Д. да заплати на В. И. К. сторените във всички инстанции съдебни разноски в размер на 1150 лева. В подадената молба се твърди, че В. И. К. е направил разноски в общ размер на 600 лева в производството пред първата инстанция и 631,50 лева – пред въззивната инстанция. Сочи, че в касационното производство е заплатил 500 лева – разноски за процесуално представителство, както и 1200 лева - адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба. В тази връзка моли постановеното по делото решение да бъде изменено в частта за разноските, като вместо първоначално определената сума от 1150 лева, съдът присъди на молителя сумата от общо 2 931,50 лева – разноски за всички съдебни инстанции. Съгласно дадените с т. 1 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС разяснения, разноските за адвокатско възнаграждение се присъждат в полза на правоимащата страна, когато същата установи, че е заплатила възнаграждението. В договора за правна помощ следва да е вписан начинът на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В конкретния случай от представените доказателства и списъци по чл.80 ГПК, се установява, че молителят е заплатил на процесуалния си представител – адвокат Д. възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционния съд в размер на 600 лева. Той е заплатил 31,50 лева държавна такса за въззивната инстанция, 600 лева – възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба срещу решение № 4395/13.05.2019 г. по гр. д. № 236/2018 г. на РС – Благоевград и процесуално представителство във въззивната инстанция. Следователно извършването на тези разноски е доказано. С отговора на касационната жалба ответникът по нея - В. И. К., е представил списък по чл. 80 ГПК и е направил искане за присъждане на разноски за касационната инстанция, като е приложил и договор за правна защита и съдействие от 21.02.2020 г., съгласно който в полза на адвокат Д. е изплатен адвокатски хонорар за отговор на касационна жалба по настоящото дело в размер на 1 200 лв. Искането за присъждане на разноски за касационната инстанция е заявено своевременно, представени са доказателства за заплащане на претендиранато адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор, поради което същото е дължимо на молителя. Неоснователна обаче е претенцията за заплащане на 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждание за процесуално представителство пред касационната инстанция. Действително, по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 17.10.2020г., но този договор не е подписан от страните по него и не доказва извършването на разноски по смисъла на цитираната по-горе тълкувателна практика на ВКС. Следователно при определяне на размера на подлежащите на възстановяване на страната разноски следва да се вземат предвид само заплатените пред първата и въззивната инстанция суми, както и сумата от 1200 лева – адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на отговор на касационна жалба, които възлизат общо на 2431,50 лева. Съдът намира, че направеното в отговора по чл. 248, ал. 2 ГПК възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение не е въведено своевременно, поради което същото следва да бъде оставено без разглеждане. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, какъвто е настоящият случай, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано. За възражението за прекомерност сроковете, посочени в чл. 80 ГПК, не се прилагат само когато страната, поради развитието на процеса не е могла да вземе участие в него - тогава тя може след прекратяване на производството да заяви възражението за прекомерност в срока и по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС (определение № 206 от 30.04.2019 г. по ч. гр. д. № 1557/2019 г., г. к., ІV г. о. на ВКС; определение № 367 от 16.06.2015 г. по ч. гр. д. № 2572/2015 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС; определение № 135/18.03.2019 г. по ч.т.д. № 938/2018 г., І т.о., определение № 878/12.05.2013 г. по ч.т.д. № 3365/2013 г., I т.о.). С оглед на изложеното по-горе подадената от ответника молба се явява частично основателна, поради което постановеното в настощото производство решение следва да бъде изменено в частта му за разноските като К. Д. бъде осъдена да заплати на В. К. освен присъдените с решението 1150 лева, още 1281,50 лева разноски за всички инстанции. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.