Определение № 1630 от 19.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 752/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. В. П. против определение № 1523 от 04.12.2024 г., постановено по адм. д. № 1365/2024 г. по описа на Административен съд София – област. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – министъра на правосъдието, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на разноски. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното определение първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на Ц. В. П. против заповед № СД-05-262/29.01.2024 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 12, ал. 3 и ал. 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД) във връзка със заповед № СД-05-2/10.01.2023 г., изменена със заповед № СД-05-74/19.04.2024 г. на министъра на правосъдието за насрочване на конкурс за заемане на вакантни места за нотариуси и във връзка с протокол № 10 и протокол на конкурсната комисия по чл. 11, ал. 1 от Наредба № 36 от 07.01.1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси за резултата от класирането на кандидатите от конкурса по съдебни райони е наредено вписване в регистъра на Нотариалната камара на А. В. В., класирана за нотариус с район на действие - съдебен район на Районен съд гр. Царево и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат съдът излага съображения, че нередовностите на жалбата не са отстранени в дадения срок, както и до датата на постановяване на определението за прекратяване на производството. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. С разпореждане № 2190/18.11.2024 г. съдът оставя жалбата без движение, поради констатирани нередовности по нея, като дава седмодневен срок на жалбоподателя да отстрани нередовностите на жалбата, а именно да внесе сумата 10 лв., представляваща държавна такса по сметка на съда и представи документа, удостоверяващ плащането; да обозначи ясно оспорвания акт като посочи неговия номер, дата на издаване и издател; да представи намиращите се в негово държане документи, от които е видно на коя дата е узнал за оспорваната заповед. В разпореждането е указано на жалбоподателя, че при неотстраняване на нередовностите на жалбата в указания от съда срок производството по делото ще бъде прекратено. Разпореждането за оставяне без движение на жалбата на П. е връчено на процесуалния му представител на 19.11.2024 г. като в дадения срок за изпълнение нередовностите не са отстранени, както и към момента на постановяване на обжалваното определение - 04.12.2024 г., поради което правилно съдът приема, че същата не отговаря на изискванията на чл. 150, ал. 1, т. 5 и чл. 151, т. 3 АПК. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че разпореждане № 2190/18.11.2024 г. не е връчено на процесуалния му представител. По делото е приложено съобщение за полученото разпореждане връчено лично на процесуалния представител на Ц. П.. Неоснователни са и доводите, че е изпълнено разпореждането на съда за внасяне на държавната такса, тъй като същата е внесена по образувано дело с предмет обжалване на допуснатото в заповедта предварително изпълнение, което производство е образувано единадесет дни по-рано. Тази внесена от П. държавна такса по делото с предмет спиране на допуснатото предварително изпълнение, което по силата на чл. 60, ал. 5 АПК, визира самостоятелно обжалване на това разпореждане, независимо от оспорването на административния акт е самостоятелно производство, чиито предмет е различен от визирания в адм.д. № 1365/2024 г. по описа на Административен съд София-област и внесената по него държавна такса касае именно това дело. По настоящето дело няма данни по адм. д. № 1312/2024 г. по описа на Административен съд София – област да е внесена двойна държавна такса, както се твърди в частната жалба. Следователно налице е хипотезата на чл. 158, ал. 3 АПК и като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото Административен съд София-област постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се осъди Ц. В. П. да заплати на министерството на правосъдието сумата 50 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,